Няколко думи
Тъмната кула на прехода
/ брой: 207
От една позиция на Алтернатива за права и свободи тези дни научихме, че българската демокрация си имала символ. Нещо повече - този символ бил изграден "с труда, волята и вярата на поколения български граждани в правото, свободата и демокрацията". Поетичното опиянение не спира дотук - емблематичното място представлявало "сърце на демократичната мисъл и политическата култура на нова България".
Не се чудете повече коя е тази Аркадия - АПС говорят за Боянските сараи, които тези дни бяха сринати със земята. Митичното дългогодишно обиталище на Ахмед Доган, този светец на българския преход, тази икона на свободата и справедливостта.
Обърнете внимание за каква величествена подмяна става дума. Центърът на българската политическа култура и демокрация е място с неясна собственост, в което десетилетия наред неясно за чия сметка живее човек с неясни доходи и още по-неясна власт. Ако от АПС искат да се самопогребат под руините на българския гняв, нека да продължават да раждат такива позиции.
Сараят е символ на всичко зловещо в българския преход. Той беше, а и в известен смисъл продължава да бъде, генераторът на тъмните корупционни схеми, обръчите от фирми, сенчестите сделки и корпоративната политика. Тази сграда е институционализиран кошмар. Все едно гледаш тъмната кула на Саурон от "Властелинът на пръстените".
Говорителите на разрушените Сараи са вложили много ярост, гняв и страдание в своята позиция, но да лееш сълзи за нещо, което е символ на мрака, е политическа подлост. Нима именно Сараите не произведоха Делян Пеевски в своя политически инкубатор. И тези - леещите сълзи - изобщо не са добрата алтернатива на всичко, което се случва. Те са пълният аналог на този, когото днес толкова много мразят.
Мнозина анализатори удивено се питат защо протестите срещу "завладяната държава" не могат да бъдат масовизирани. И отговорът е закопан някъде там - в руините на прокълнатите Сараи. Защото унизените и оскърбените в цялата страна нямат никаква причина да бъдат така меланхолични и състрадателни към виновното минало. Защото гневът е трансформираща емоция и от един момент нататък никой вече не чака справедливост. Всички искат отмъщение. А какво по-добро отмъщение за целия политически провал на последните години от руините на Сараите, този безценен артефакт на българските подмолности. Там не се е родила никаква култура. Там нямаше дори и грам демокрация. Сараите в своя пик бяха сбиротък на корупционни вампири, които институционализираха сделката и рекета като част от начина за правене на политика.
Не вярвам някой дори да се е трогнал от събарянето на тази тъмна сграда. Това е изстискване на цирей. Закъсняло до безумие. И нищо няма да промени, разбира се. Болестта отдавна е пуснала разсейки навсякъде. Но рухването на кулата на Саурон винаги става за кино. Поне за това става.
