13 Ноември 2025четвъртък18:52 ч.

На фокус

Как 36 години преход ограби труда на поколения българи

Политическата власт и държавното управление не са опитна лаборатория за дилетанти по метода "проба-грешка"

/ брой: 211

visibility 11705

Петър Ненков

За 36 години преход от тоталитарно към демократично общество от заводите у нас - гордост на социалистическа България, остана само бегъл спомен, защото те бяха "обезкостени", а оборудването в тях - нарязано и продадено като скрап от новите им собственици. 
Трудът и мечтите на няколко поколения българи бе тотално ограбен и днес повечето от тези, които построиха две Българи със собствените си ръце, са принудени да живеят като скотове с мизерните си пенсии. 

В същото време някои псевдо-демократи добре осребриха своето скачане по площадите, а новоизлюпени приватизатори и мафиоти карат най-модерни лимузини и се ширят в огромни къщи с басейни, в стил мутро барок. 
За да се промият мозъците на младото поколение, бе пренаписана историята ни от услужливи, грантови историци, които са на хранилка при Сорос. Някои от тях дори имаха наглостта да твърдят, че в България не е имало никога турско робство, а само присъствие и че Ботев и Левски били терористи?! 

С болка констатирам, че днес, в ХХI век, когато хората овладяват тайните на океаните и Космоса, в селата на моята родина се завърнаха отдавна забравените атрибути от разказите на Елин Пелин и Йордан Йовков, като дървените рала, животинския впряг и газените фенери.
Един милион шестстотин шестдесет и пет хиляди са българите, които живеят под прага на бедността. Всяко четвърто българско дете и всеки втори възрастен българин гладуват.
Страната ни се нарежда на последно място в Европейския съюз и на 57-о място в света по просперитет, който включва комплекс от показатели, като качеството на икономиката, държавното управление, бизнес климата, жизнения стандарт на населението, достъпа до образование, здравеопазване, сигурност, лична свобода, обществен капитал и околна среда. За срам и за позор пред нас са такива „бананови” държави, като Ботсвана, Ямайка и Шри Ланка… 

По време на социализма България бе на 25-о място в света по брутен вътрешен продукт. Днес по този важен икономически показател сме на последно място в Европа. За сметка на това сме на първо място по корупция, смъртност и бедност в ЕС. 
По свобода на словото, според "Репортери зад граница", сме последни в Европа и на 111-о място в света! 
Вследствие на незапомнената демографска катастрофа, за 30 години от 9 милиона българите се стопиха като лански сняг на 6 милиона. 
В градовете стана обичайна практика да видиш хора да просят и да ровят в кофите за смет, за да намерят някоя изхвърлена стара дреха и плесенясала кора хляб. Децата на “новото време” се дрогират и проституират. 
Криминалната хроника всяка вечер заема повече от половината време на централните информационни мисии по електроните медии. 
На прозорците на първите етажи в блоковете вместо саксии с цветя се появиха решетките на страха, превърнали жилищните сгради в своебразни затвори. 
Отечеството ни се превърна от страна на рози в страна на мутри и неволи. Много млади висшисти, отчаяни от безработицата, мизерията и безперспективността загърбиха своята родина и станаха гледачи на старци, берачи на ягоди, миячи на тоалетни и сервитьори по далечни краища... 
А, Свободата, Свободата у нас след 35 години криминален преход стана анархия и слободия!…
Същият този преход, донесъл толкова много разочарования и беди на българския народ, поетът Ивайло Балабанов описва ярко в своето

БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия….
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите - алъш-вериш
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях? Защо не е с народа?
Момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
“Къде си, вярна ти, любов народна?”

Фейсбук

Обсъждат различни имена за особен управител на "Лукойл Нефтохим"

автор:Дума

visibility 2163

/ брой: 213

Имаме бензин за близо шест месеца в данъчните складове

автор:Дума

visibility 2531

/ брой: 213

Кой е спряган за кандидат

автор:Дума

visibility 2344

/ брой: 213

"Роснефт" може да погълне конкурента си

автор:Дума

visibility 2373

/ брой: 213

Брюксел представи щит за демокрацията

автор:Дума

visibility 2311

/ брой: 213

Мигранти в България ще се разселват в ЕС

автор:Дума

visibility 2352

/ брой: 213

Глобиха грък, направил "затвор за котки"

автор:Дума

visibility 2291

/ брой: 213

В Испания намаляват броят на учениците в клас

автор:Дума

visibility 2180

/ брой: 213

Безотговорно!

автор:Барбара Пейчинова

visibility 1911

/ брой: 213

Една малка, но лява битка

автор:Георги Миланов

visibility 2124

/ брой: 213

Как да откриете и защитите банковата си сметка

visibility 2393

/ брой: 213

Горещата политическа есен

visibility 2017

/ брой: 213

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ