ДЕКЛАРАЦИЯ

Константин Павлов

Нямам време.
Никой няма време.
С нокти и със зъби
ще се браня от величия.
С кръв ще плащам
всеки сантиметър
от космическия път към истината.

Искам да съм с първите,
с истинските,
с комунистите.
Бавните
наричат дезертьорство
моето усилие напред.
Смешни са ми клетвите за верност,
щом съм верен на живота
и на себе си.
Споменът за миналите грешки
не възбужда моята сантименталност.

Астролози,
дето трудно различават
газената лампа
от звездата,
кривата на моя жизнен път чертаят.
Чужд съм на мистичните внушения.
Моята система пo е вярна -
аз намирам правата посока
по обратната страна на ветропоказателя.

Пламъкът на всяка дребна истина
не ме привлича.
Спътници на газените лампи
са мухите.
Аз съм по-суетно насекомо -
слънцето е моята свещичка.

- Може ли да му се вярва? -
питат хорово
лъжците по професия.
Доказателства в аванс
не давам никому.

Нека бог
от липса на увереност
с дребни хитрини
и чудеса наивни
себе си
и вас да убеждава.

Аз
безкрайно уважавам себе си
и държа да ми се вярва без знамения.

Всичките засегнати от мен
полуискрено,
полунарочно
питат
колко струвам.

Колко струвам?
Сигурно ще сбъркате.

Стойността си
сам ще изчисля
марксически:
Тя е равна
точно на труда,
изразходван
в себепроизводството ми на човек.