Църквата почита на 23 октомври св. ап. Яков, брат Божи

Свети апостол Яков, брат Божи, бил пръв епископ на Йерусалимската църква

Яков, брат Божи, се наричал още Малки, защото принадлежал към числото на седемдесетте апостоли. Той бил пръв епископ на Йерусалимската църква. Той е и писател на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия (Иак.). Когато по повеля на ангела праведният Йосиф заминал за Египет със света Богородица и божествения Младенец, Яков отишъл с тях. По-късно, когато Господ Иисус Христос се явил на обществена проповед, Яков започнал редовно да Го слуша и повярвал, че Той е син Божи и Спасител на света, и станал Негов ученик.
В първото си послание до коринтските християни св. апостол Павел говори, че след като се явил на повече от петстотин братя наведнъж, възкръсналият Спасител се явил и на Яков. След слизането на Светия Дух, Яков заедно с другите апостоли останал в Йерусалим. 
Когато светите апостоли започнали да проповядват Евангелието и на езичниците, възникнал спор между юдеите християни. Мнозина от тях се гордеели, че принадлежат към избрания народ, на който Господ дарувал Своя закон чрез Мойсей. Говорели, че езичниците, за да получат спасение, трябва преди всичко да приемат старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе не могат да приемат Кръщението и да станат християни.
Тоя спор възникнал в Антиохия, където апостол Павел обръщал езичниците. Тогава антиохийските християни пратили Павел и Варнава в Йерусалим за съвещание с другите апостоли. Апостолите, презвитерите и изобщо вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наречен Апостолски събор, и единодушно решили да освободят езичниците от спазване на юдейските обреди. Тоя Апостолски събор станал в Йерусалим в 51 г. 
Бързите успехи на християнската вяра възбуждали все повече гнева на юдейските началници и първосвещеници. И те повдигнали гонение против Христовите служители. Убили архидякон Стефан и апостол Яков Зеведеев. Фарисеите и книжниците се опасявали да не би целият народ да се присъедини към Църквата. Те имали голямо уважение и доверие към Яков. Затова решили да го помолят да отвърне народа от Христа. Ако обаче не се съгласи, да бъде убит.
На празника Пасха много народ се събрал в Йерусалим. Книжниците и фарисеите дошли при Яков, изкачили го на покрива на храма и пред множеството му извикали да каже на народа, че се заблуждава, като почита Иисуса за Месия.
Яков гръмогласно заявил:
- Иисус Христос е Син Божи, Който доброволно пострада и умря, и биде погребан, и възкръсна на третия ден. Той сега седи отдясно на Бога. И пак ще дойде на небесните облаци, за да съди живи и мъртви!
Като чули тия думи, вярващите, които се намирали в тълпата, извикали радостно:
- Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!
Разгневени до ярост, фарисеи и книжници се спуснали към апостола и го блъснали долу. Той застанал на колене, вдигнал ръце към небето и казал:
- Господи, прости им! Не знаят що правят.
Фанатици юдеи почнали да хвърлят камъни върху него. Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко кросно разбил главата му. Св. апостол Яков, брат Божи, предал душата си на Бога.