30 Октомври 2025четвъртък23:27 ч.

Поезия

Никола Ракитин - възторженият певец на равнината

/ брой: 121

автор:Продрум Димов

visibility 8585

Първото ми докосване до този талантлив и рядко родолюбив наш поет беше в началото на 40-те години на миналия век чрез школските ни христоматии. Особено впечатляващ бе уникалният му астраганен калпак, с който се открояваше визуално в средите на родния ни писателски свят. А от стиховете му усещахме нестихващия полъх на обичта му към ухаещата топлина и красота на българската земя и природа. На тях и на отрудените хора той беше отдал ненаситно сърцето си.
Никола Ракитин е роден на 6 юни 1885 г. в с. Трудовец, Софийско. Учи в Орхание (днес Ботевград) и София, където се преселват родителите му. В столицата завършва гимназия и славянска филология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". След това се установява в Плевен, където учителства до 1933 г. 
"Под цъфналите вишни" е заглавието на дебютната му стихосбирка. Следват: "Животът може би е сън", "Беглец", "Преди да съмне", "Размирни години", "Златни нишки" и други заглавия, които му отреждат място на творец сред писателската ни гилдия. В Плевен си е спечелил име не само на добър учител по литература, но и на авторитетен поет. Там създава семейство, раждат му се три хубави момичета, а съпругата му, оценила литературния му творчески талант, се старае да живеят в благодатна и сърдечна обстановка, за да може да твори и нощем. Между другото, писателстващият учител се оказва и добър стопановед. Сам засажда десертни и винени сортове в добре гледаното си лозе, произвежда пивки вина и домът му се превръща в любимо съсредоточие за литературни творци и други интелигентни гости от столицата и града. Задушевна атмосфера, в която струят най-щастливите години за него и задружното му семейство.
Макар че живее, работи и твори в провинцията, поетът често отскача до София, поддържа творчески контакти с редакции, издателства, среща се с колеги. Не пропуска да се среща и с гостуващи в страната ни известни писатели и поети. Така се възползва от посещението на популярния руски поет Константин Балмонт у нас през април-май 1929 г., осъществено по покана на Славянското дружество и Емануил Попдимитров. По време на това гостуване Балмонт, заедно със съпругата си Екатерина Андреевна, посещава и дома на Никола Ракитин в Плевен, където живеят известно време. Там световноизвестният руски поет за първи път се докосва до народното ни творчество, от което е възхитен. 
Никола Ракитин продължава активно да твори, вдъхновен от красотата на родната природа. Следват изданията му "Зима при Вит", "Пролет при Вит", "Дунавски сонети", "Цветя от вечната пролет", "Черноморско лято", "Дарове на Балкана" и други произведения, които го нареждат сред майсторите на българската пейзажна лирика. Така стига до последната му, издадена приживе творба - "Капят листата".
През 1933 г. Никола Ракитин се разделя с учителската професия и става директор на историческите музеи в Плевен. Идват най-черните, съдбоносни страници от неговия живот. Става жертва на злостна клеветническа кампания, като е обвинен в злоупотреба с държавни пари и шпионаж в полза на Румъния. Призован е и от Софийския военен съд, където му приписват обвинения за кражба на вещи от плевенските музеи. Изпаднал в непоносима депресия от невъзможността да се изчисти от жестоките клевети, поетът се самоубива, скачайки от влака, пътуващ от Плевен за София.
Когато разбира за смъртта му, Константин Балмонт пише: "Най-добрите стихове на Ракитин слагам до руските образци, които смятам за най-добрата лирика на света."

Никола РАКИТИН
(1885-1934)

***
С очите всяка вечер от брега
изпращам кораби в страни незнайни.
Топи ме бавно тихата тъга
на блянове несбъднати и тайни.

Де ходих, що видях и изживях?
Аз само чаках, но не стана чудо.
В кръга на труд и грижи побелях
и гледах други да живеят лудо.

О, жажда да съм волен, да съм сам,
да скитам вред и всичко за да видя.
Изпращам с мъка корабите там,
където никога не ще отида.


***
Аз обичам песните, които
слушал съм от майчини уста;
те са прости като песента
на разбуненото гъсто жито.

Те са свежи като аромата
на тревите, цъфнали в роса,
с ромона са пълни на леса
и с тайнствеността на планината.

Аз обичам песните, в които
е духът народен съхранен.
На езика майчин и свещен
в тях очарованието е скрито.

С чувство на дълг и отговорност

автор:Дума

visibility 830

/ брой: 203

Идва криза с боклука в „Изгрев“, „Слатина“ и „Подуяне“

автор:Дума

visibility 683

/ брой: 203

Близо 40% от българите са за прогресивно данъчно облагане

автор:Дума

visibility 823

/ брой: 203

Ресторантьори очакват хаос в новогодишната нощ заради еврото

автор:Дума

visibility 772

/ брой: 203

Етнически размирици в Словения и Черна гора

автор:Дума

visibility 768

/ брой: 203

Радев: ЕС да разчита на саудитски газ

автор:Дума

visibility 857

/ брой: 203

Бесарабските българи празнуват в Тараклия

автор:Дума

visibility 785

/ брой: 203

Накратко

автор:Дума

visibility 801

/ брой: 203

Вечно виновните комунисти

автор:Александър Симов

visibility 786

/ брой: 203

Голямо "Ако" в схемата

visibility 754

/ брой: 203

Пренареждане на глобалните отношения

автор:Искра Баева

visibility 826

/ брой: 203

Не сме предали Киселова, а спряхме нова криза

автор:Александър Симов

visibility 906

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ