Народен будител - трябва ли ни днес?

Георги Н. НИКОЛОВ

В официалната книжнина е записано: "Денят на народните будители е български празник, който се чества ежегодно на 1 ноември. Той е посветен на възхвала и почит към дейците на българската духовност, култура и просвета, като учители, книжовници и борци за национална свобода." И ето, че тази бележита дата пак изгрява над нас със спомените за свидни имена на всеотдайни нашенци. Отново се леят патриотични речи за славна история, за духовни подвизи във време оно и да речем, и за сега. Благоговейно се произнасят имена на съвременници, наградени за отдадеността им в тази необятна хуманна сфера. Играят се хора и ръченици и се присяда на апетитна трапеза. Но...

Но в цялата тази мила олелия се размиват отдавна гноящи обществени въпроси, които съвременните будители (ако наистина са се пожертвали като такива), трябва да внесат в дневния й ред. Например: има ли днес България свой национален идеал и какво гласи той? А ако няма - защо? Понятията "родина" и "държава" припокриват ли смисъла си в черния ни делник, или взаимно се отричат? Коя от двете Българии - тази в географските си граници, или "другата", в диаспората, по-чисто и честно пази своя родов корен, език и патриотична нагласа? Защо властимащите демагогски лъжат, че младите ще се върнат от чужбина, без да уточняват за кои "млади" приказват. За вече 50-60- годишните, или за родените в странство 3-и и 4-ти поколения? Защо да се връщат, пък е друг въпрос с повишена трудност за будителите, след като официалната държава е в катастрофална демографска трагедия: с нарастваща смъртност и прогресивно намаляваща раждаемост - цифрите са оповестени дори в лъжливата национална статистика. Неумолимата вътрешна миграция от малките към големите населени места оставя след себе си пустош, руини и забравени гробове, а политическите междуособици загърбват "обикновените" човеци, кучета ги яли. Но само за първите 9 месеца на миналата година те са получили над 1 милиард евро от близките си по света, за да оцелеят физически. А тези без близки хора? А стотиците хиляди мизеруващи под прага на бедността? А очевадната застарялост на нацията, доколкото въобще е такава? С дрипавата си етническа черга (без да имам нещо срещу етносите), върху която за българите остава педя място? А засега уж незабележимият приток на работници-чужденци, който ще става все по-голям и заемащ възлови места в химеричната ни икономика? А политическото послушание, превърнало се в евроатлантическо "добър ден"? А...
Въпроси, въпроси и още много болни и болезнени въпроси, на които трябва да отговорят новите народни будители със слово, дело и личен пример. Лесно е да кичиш с цветя и венци ликовете на достойни предци. Приятно е да глаголстваш за славна история и какви сме били едно време. Хубаво, но сега е друго време! И ако си съвременен, честен, достоен за мисията си народен будител, ще изречеш гръмко очевидната истина, че България се разтваря в небитието. При това не от чужди, а от свои... родни безродници. Ще посочиш и път как това да не стане, макар че пътищата са вече обрасли, от 1989 г. насам, само с отровни партийни и политически отпадъци... 
За щастие, съществува "другата" България: във всички краища на света, пазеща езика, традициите, обичаите и спомените за предците. Имаща своето реално бъдеще, в лоното на което ще се прислони някога и националната ни памет. Прокудена от родното огнище, гасено днес от апатичните ни, безволеви ръце...
Народни будители, народни будители, къде сте и защо сте? Ако само гледаме назад, в миналото, не ще получим право на бъдеще, а ето - и сега се спъваме в сивото си настояще... Нека не роним елейни слова с широко затворени за реалността очи. Трябва да сме будни, будители народни и хората да вярват в искрената ни същност! Да повярват и в себе си - също...