Няколко думи
Ново двайсет!
/ брой: 211
Какви ли не портали и вратички в законите не измислят финансистите, за да прокарат десятък, джизие и прочее налози, че да напълнят хазната. Така е от столетия и затова нищо ново под слънцето не е идеята аптеките от догодина да ползват само софтуер за управление на продажбите, регистриран в НАП (стр. 2). Е, това със софтуера не е точно данък, но като данък се отразява на т.нар. маси.
Аптеките зациклиха, а пред тях се образуваха огромни опашки, когато от днес за утре преди 2 години бяха въведени електронни рецепти за антибиотици и медикаменти за диабет. Тази пролет аптечният софтуер бе актуализиран с цел да се контролира в реално време отпускането на лекарства, медицински изделия и диетични храни по НЗОК, което доста изпоти аптекарите и накара болните да чакат повечко време на опашка. Това лято аптекарите едва смогваха да обслужват клиентите си заради осъвременяването на аптечния софтуер за двойни цени в лев и евро. Припомнянето може още да продължи, но то не цели да демонстрира колко е отдавнашна паметта ни, а колко много бариери пред аптекари и клиенти постави законодателят с едничката цел "повече прозрачност".
Ние, обикновените потребители, не разбираме ни от аптечен софтуер, ни от лекарствен бизнес.
Разбираме само, че след всяка подобна законодателна промяна трябва или да висим на дълги опашки, или да търчим от аптека в аптека, за да си купим своевременно предписаните ни животоподдържащи лекарства. И в крайна сметка, често да разбираме, че "в момента лекарството го няма". Толкоз по въпроса за прозрачността!
Очевидно контролът не действа там, където трябва, щом резултатът от него е увеличена административна тежест, затормозена работа, затруднено потребление и обичайната липса на важни лекарства - все още българи са принудени да пътуват в чужбина, за да се снабдяват с тях. Защото с въпросните "мерки" ръстът на цените продължава с бясна скорост.
А реекспортът изобщо не се е ограничил, въпреки множеството софтуерни промени за верификацията или за СЕСПА. Малцина знаят за какво помагат, но на мнозина е ясно, че гълтат немалък човешки и финансов ресурс, а резултат - 0. Нека да ги има, но с какво те помагат на майката на болното дете или на възрастния човек в малко населено място да получи своевременно важното си лекарство?
Пренаписват се закони, правят се промени, а малките населени места и отдалечените села са без аптеки от години. За това се изговарят заучени гръмки изречения по големи форуми, изкарва се тревожна статистика, написа се дори цяла Национална аптечна карта, дето кой знае в кое чекмедже събира прах, но действителността ни на йота не се е променила към по-добро. Навярно доста пари са похарчени и доста труд е хвърлен за всичко това. Дали, ако бяха насочени към реално ограничаване на реекспорта или създаването на денонощни аптеки поне в областни градове, електоратът нямаше да е по-доволен, а аптекарите, превърнали се в полусчетоводители, по-удовлетворени от избраното поприще?
Кой знае?
