Църквата почита на 24 октомври св. мчк Арета. Св. Богородица "Всех скорбящих радост" (Молебен за децата с увреждания)

Свети мъченик Арета и неговата дружина били посечени с меч, защото не предали вярата си

Св. мъченик Арета е живял във втората половина на петия и първата половина на шестия век. Бил жител на град Негран, в Омиритската страна, наричана в Св. Писание Сава. В Негран и изобщо в тая страна имало много християни. Общо в страната преобладавали юдействащи евреи.
Царят на омиритските евреи, разбит от благочестивия етиопски цар, решил да отмъсти за това на християните в своите владения. С тая цел нападнал Негран, храбро защитаван от жителите. Като не могъл със сила да го превземе, послужил си с измама - да бъде доброволно пуснат в града. Като влязъл в града, той изловил най-първите християни, начело с Арета, влиятелен християнин, отличаващ се с дълбоко благочестие. Юдействащият цар поискал от заловените християни да се откажат от вярата си, да похулят разпнатия Иисус, да покажат презрение към св. Кръст и да почнат да юдействат. Всички единодушно заявили, че не могат да се отрекат от вярата, в която са кръстени.
Жестокият цар евреин, за да сплаши християните, заповядал да изгорят на клада всички свещеници, дякони, монаси и монахини. Арета с голямата му дружина от 240 души бил предаден на страшни изтезания. 
Като видял тяхната непреклонност, царят осъдил всички на смърт. Отвели светиите при един поток, наричан Одиас, за да ги погубят чрез посичане. Когато стигнали посоченото място, те се предали на усърдна молитва.
Още по време на молитвата воините започнали да убиват светиите. Най-напред отсекли главата на светия и велик Арета, като предводител на християните, а подир това и на всички останали свети мъченици. По такъв начин всичките мъченици приели блажена кончина. 

По милостта на Божията майка и по вярата на Евфимия, тя се излекувала

Днес тържествено отбелязваме празника на иконата на Божията майка "Всех скорбящих радост" - "Радост за всички скърбящи". Този празник възниква в края на ХVII век, когато през 1688 г. родната сестра на Московския патриарх Йоаким - Евфимия, била неизлечимо болна. Положението й се влошило много, но тя се укрепявала духом единствено с молитва към Божията майка и въпреки наглед безнадеждното си положение, твърдо се надявала да получи облекчение. И действително, тази вяра спасила болната. Веднъж, когато Евфимия рано сутринта дълго и усърдно се молела с Иисусовата молитва, а след това с помощта на тези, които се грижели за нея, се повдигнала малко на постелята и със сълзи от дълбините на душата си се обърнала към Небесната Царица, тя дочула сладкия глас на Богородица: "Евфимия, ти така дълго страдаш. Защо не прибягваш към Целителката на всички. В храма на Преображението на моя Син в Ординка е моят образ, наричан "Радост на всички скърбящи". Повикай свещеника на църквата заедно с този образ, и когато той отслужи молебен с водосвет, ти ще получиш изцеление от своята болест. А когато оздравееш, не забравяй моето милосърдие към теб и разказвай за него на другите - за прослава на моя Син Иисус Христос и на моето име!" По милостта на Божията майка и по вярата на тази християнка Бог извършил чудо и тя се излекувала.