Сметната палата потвърди: Асен Василев купуваше политическа подкрепа със заеми, криеше дефицити

Стефан Антонов


Рядко се случва одитните доклади на Сметната палата да съдържат толкова значими послания, колкото публикуваните в понеделник. Те не са планови, а ги възложи Народното събрание. Посветени са на работата на Министерството на финансите в областта на съставянето и изпълнението на бюджетите, на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на социалните плащания. И трите доклада са с времеви обхват от началото на 2020 година до 31 май на тази година. Фактите от тях могат да се свържат и разказват две истории.
Главната история е, че в последните пет години България е живяла като в последната петилетка на комунизма. 

Разходите се увеличават, без да са подсигурени 

с регулярни и устойчиви приходоизточници. Държавата е задлъжнявала, за да субсидира неустойчивото покачване на жизнения стандарт. И накрая - о, изненада! - истината е била прикривана. Даже се показва и технологията на укриване на държавни разходи, което е изкривявало с години представата за публичните финанси.
Стойността на всичко това е, че досега същата история се разказваше и оспорваше като политическа. От понеделник тя е потвърдена от независима институция като Сметната палата.
Най-много се увеличават разходите за заплати и пенсии. Когато става дума за държавни инвестиции, с бюджета за 2024 година, съставен от Асен Василев и подкрепен от ГЕРБ и ДПС, настава хаос в държавните инвестиции. Програмата, която е с хоризонт от няколко години и включва проекти в няколко приложения, се оказва покана за всеки разпоредител с бюджетни средства да си съставя проекти и да иска финансиране. Липсата на система за класиране на проектите и оценката на тяхната уместност е довело общините дотам, че да подхващат какво ли не.
В крайна сметка да се инициират капиталови разходи за 18 милиарда лева, при положение че за годините, в които са задвижени проектите, за инвестиции са били заделени 11 милиарда лева. 

Местните власти са станали мързеливи 

и вместо да търсят европейско финансиране на състезателен принцип са увиснали върху държавния бюджет.
Всичко това е предизвикало ускорено задлъжняване на България.
От 2020 до края на тази година се очаква държавният дълг да се утрои в номинален размер и да се удвои като отношение към брутния вътрешен продукт. Самото обслужване на заемите вече струва два и половина пъти по-скъпо, отколкото през 2020 година.
Като човек, който повтаря тези неща поне от 2023 година, днес се чувствам като онзи герой от филма „Денят на независимостта“ от 1996 година. Той е станал аутсайдер, защото никой не му вярва, че е бил отвлечен от извънземни, за да експериментират върху него, но е успял да избяга. И така - докато същата извънземна раса напада цялата планета Земя.
Асен Василев си поиска правила за пресяване на журналистите, които посещават брифингите му, за да ме разкара. После ме уволниха от БТА, само след четири петъка служба. Не спирах да обяснявам фокусите, с които властта изкривява картината за публичните финанси. Шест месеца преди Иван Костов, още през януари 2025 година коментирах пред БНР, че може България да влезе в еврозоната с публични финанси в насипно състояние, с прекомерен дефицит. Като цяло - глас в пустиня.
Сега идва Сметната палата и повтаря всичко. Даже представя един трик, за който не си давах сметка, че може да съществува, но има основен принос за укриване на дефицита. 

Ето как сработва той:

Когато се приключи строителството или ремонтът на един пътен участък, следват инспекции, които да установят дали работата е свършена с необходимото качество и в договореното количество, според спецификациите от възлагането. Когато това се случи, експертите съставят сертификат за свършена работа. Когато Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ одобри сертификатите, те стават официален документ, който дава основание на строителната фирма изпълнител да издаде фактура.
Тук идва разликата при отчитането на бюджета според националната и според европейската методика. Националният подход е разход да отчетем, когато по фактурата се плати. Европейската методика изисква разход да се отчете веднага след като се издаде фактура. През 2009 година в неграмотността си Симеон Дянков спря плащанията, но не знаеше, че като има фактури, това е без значение. Само задуши бизнеса, като го лиши от ликвидност. Европейската комисия прие, че сме със свръхдефицит, и ни откри съответната наказателна процедура.
Освен всички глупости, които натворява като финансов министър Асен Василев, поне уроците на Дянков са научени и изводите се прилагат на междуинституционално ниво. През изминалата петилетка Министерство на финансите е действало в съгласуване с АПИ.
Експертите на АПИ може да си съставят сертификати. Когато назначените по политическа линия в борда на АПИ не ги одобрят, реално сертификатите не съществуват във вида, който дава основание за издаване на фактура.
Няма ли утвърден сертификат, няма фактура, няма разход нито по европейската, нито по националната методика за отчитане на бюджета. И дефицитът е по-малък.
Фирмите си мълчат, защото ако сертификатът излезе и те издадат фактура, парите им може пак да се забавят, но още на следващия месец ще са длъжни да внесат ДДС на стойност 20% от издадената фактура, за която не са получили нищо.
Според Сметната палата откритите тази година сертификати за свършена работа през минали години, които не са били потвърдени своевременно от УС на АПИ, са били на стойност 1,186 милиарда лева.
Почти успоредно с това, но все пак преди извънредните одитни ангажименти на Сметната палата, за чиито резултати става дума, в Министерство на транспорта и АПИ текат редовни годишни одити. Те също откриват сертификатите и изниква въпросът: да се приемат ли сертификатите през 2026 година и да се включат в разходите за тази година, или да се разнесат по годините, в които реално са приключили строително-монтажните работи? Образно казано, разходът да се прехвърли в годината, когато за последно валяк е минавал по пътищата, за които са издадени сертификатите.

Прехвърлянето на тези разходи 

доведе дотам, че преди три седмици НСИ и Евростат осъвремениха оценките си за бюджетния дефицит през миналата година на 4%. Заради традиционните одити част от тази информация е известна на транспортния министър Шишков и той обявява, че нещо подобно ще се случи. От своя страна бившият финансов министър Теменужка Петкова, която съзнава, че ще опере пешкира за всички министри от петилетката преди нея и рискува да се превърне в лице на бюджетните манипулации в името на еврозоната, минава в проактивна защита. От осми септември напоява терена с твърдения, че в бюджета се подготват мошеничества, свързани именно с разходите на АПИ.
Кулминацията на всичко настъпи вчера, когато на нарочна пресконференция Прогресивна България опитаха да обяснят историята. Това за тях беше почетна обиколка. Независимата Сметна палата потвърждава тезата им за тежкото наследство. Не че то не се вижда от космоса, но е добре, когато някой сериозен и независим го потвърди. Допълнителният дефицит, прибавен към оценката за миналата година поради забавеното утвърждаване на сертификати, е в размер около половин процент от брутния вътрешен продукт.
Ако държавата не си бе събрала авансово корпоративния данък от банките за тази година в миналата, дефицитът щеше да е 4,5% от БВП. Ако не бяха и други мерки с еднократен характер, още миналата година щеше да е с дефицит близо пет процента от БВП. Решението за увеличение на разходите за държавни заплати в началото на тази година, прието със закона за удължаване на миналогодишния бюджет с действие през тази година, предопредели съдбата на бюджета за 2026 година. Ако удължителните закони се придружаваха от доклад, който да обяснява каква ще е бюджетната ситуация в следствие от тяхното действие към края на годината, и сертификати повече не се укриваха, още през март щяхме да знаем, че през тази година бюджетният дефицит ще е повече от 5% спрямо БВП.

Това щеше да внесе яснота 

от каква база започва подготовката на закъснелия бюджетен закон за тази година. Щеше да покаже на обществото, че проблемите, за които днес се говори от мнозинството, са от години, но преди това за тях имаше омерта в мейнстрийм медиите. Синдикатите мълчаха, защото доходите в публичния сектор се вдигаха. Мълчаха работодателските организации, защото искаха да влезем в еврозоната.
Затова сега, когато картината се представя, мнозина са изненадани, други се правят на изненадани, а трети твърдят, че не вярват, защото иначе ще трябва да признаят, че са си затваряли очите през годините.
И докато тези факти и резултатите от тях се представяха на пресконференцията вчера, депутати от опозицията съобщиха за увеличаване на вноската към първия стълб на пенсионната система за сметка на вноските във втория стълб. Тази непотвърдена новина заглуши пресконференцията и почти никой не видя картината, която рисувам от 2023 година, а Сметната палата потвърди с докладите си от понеделник.


Гласове