Аз съм жив пример за това какво означава социална държава
Голяма истерия се развихри вчера. Всичко започна от един пост на лидер от опозицията, който „ексклузивно“ алармира, че в проекта за държавния бюджет се готви намаляване на УПФ от 5% на 2,5%, а разликата да отива в НОИ. Човекът го представи като края на света и „национализация“. Аз пък видях в тази идея нещо смислено и реших да го коментирам от професионална гледна точка. Мисля че имам право на такава, нали? Все пак, за разлика от вас, не обиждам никого.
Дали сте съгласни с мен, няма значение. Това е просто мнение. Парадоксът е друг. За тази потенциална реформа аз разбрах от опозицията, а не от управляващите. И с изненада научавам, че последните вече са се дръпнали и такава реформа няма да има. Тук изникват два въпроса. Ако управляващите наистина са обмисляли тази идея, колко объркани трябва да бъдат, за да се откажат от една битка, само защото във Фейсбук се е вдигнало шум? Защо не направят обществен дебат и разумно да обяснят? Ако пък изобщо не са го мислили, защо тогава опозицията лъже, чертае измислени разделителни линии и плаши хората с апокалипсиси? Кой е лудият в цялата схема и всъщност, вие нормални ли сте изобщо?
Ще споделя нещо много лично. Аз съм жив пример за това какво означава социална държава. В продължение на 24 години получавах наследствена пенсия от първия стълб (НОИ), от 2-годишна възраст докато завърших висшето си образование на 26 г. Парите, които аз получих от държавата, са многократно повече, отколкото покойният ми баща беше успял да внесе като осигуровки за скромните си 10 години трудов стаж.
Получавах ги, защото системата е солидарна! Защото обществото ни тогава е решило, че едно полусираче не може да бъде оставено само на „пазарните сили“. Първият стълб е сигурност. Вторият стълб е законна финансова пирамида, създадена по неолиберален калъп в началото на века, която облагодетелства едрия капитал чрез гарантирани такси „за управление“, без да носи насрещни гаранции за размера на пенсията ви. И това е моето мнение. Може да не се харесва на всеки, но аз имам право на него. Нали така, демократи?
Иначе срам за управляващите, че се свиха в ъгъла и се отказаха да направят истинска реформа (ако е имало такива намерения). Срам и за “демократите”, които продължават да манипулират и да лъжат хората, за да пазят интересите на частните фондове. Моето мнение винаги е било едно и също, независимо от конюнктурата. И няма да се промени. Солидарността е по-силна от егоизма.
Фейсбук