29 Октомври 2025сряда11:50 ч.

Геополитика

Санкциите на Тръмп - удар или предупреждение

Сериозно въздействие би се усетило, ако САЩ успеят да наложат контрол върху купувачите на руски петрол извън Г-7

/ брой: 200

visibility 1154

Максим Гардус, 
агенция УНИАН 

Санкциите на администрацията на Тръмп срещу руските петролни компании, обявени на 22 октомври, бяха най-силният ход на Вашингтон в сектора от две години насам. Министерството на финансите на САЩ постави в черен списък държавната компания „Роснефт“, частната холдингова компания „Лукойл“ и над 30 техни дъщерни дружества. Това се отнася не само за производството, но и за логистичните връзки - тези, които осигуряват производството, транспорта и морския износ на суров петрол, фактически финансовата артерия на руския бюджет.
Сред компаниите, засегнати от ограниченията, са „Лукойл Перм“ ООД, „Лукойл Западен Сибир“ ООД и „Лукойл Калининградморнефт“ - три ключови дъщерни дружества, отговорни за производството на петрол в основните петролни басейни на страната. Заедно те преработват над 40 милиона тона суров петрол годишно, или приблизително 15% от общото производство на Русия.
В списъка със санкции фигурират и нефтената рафинерия „Куйбишев“, която има капацитет от над 7 милиона тона и доставя гориво на централните региони в Русия. Включени са и „Роснефтефлот“ и „Прайм Шипинг“, оператори на танкерни флотилии, които контролират доставките на петрол през Новоросийск, Приморск и Калининград.
Според партньорите на Razom We Stand, анализатори на CREA, тези компании представляват приблизително една трета от руските доставки на петрол по море, генерирайки най-малко 1,5-2 милиарда долара месечни приходи за Кремъл.

Реакцията на пазара беше незабавна 

На Московската борса, в рамките на първите часове след обявяването на санкциите, акциите на ЛУКОЙЛ паднаха с 3,4%, а акциите на Роснефт с 4,1%. Индексът MOEX падна с почти 1,7%, като общата пазарна капитализация на двете компании се обезцени с над 12 милиарда долара.
Санкциите обаче предизвикаха различна реакция в световен мащаб: цените на петрола се повишиха рязко. До вечерта на 22 октомври цената на суровия петрол Brent се повиши с 4% до 89 долара за барел, докато цената на суровия петрол WTI се покачи до 85,20 долара. Това беше най-голямото еднодневно покачване за два месеца.
Експертите отдават тази динамика на „ефекта на очакването“: търговците отчитат риска от намаляване на руските доставки, дори ако физическите обеми на износ останат непроменени. Междувременно цената на Urals, основният сорт суров петрол на Русия, не се покачва значително. Според Международната агенция по енергетика Русия в момента доставя приблизително 7,2 милиона барела на ден, или около 10% от световния износ. Следователно, дори леко намаляване на този поток би могло значително да увеличи цените.

Дългосрочните последици 

за руските компании са далеч по-сериозни. Новите ограничения означават загуба на достъп до повечето западни финансови инструменти и технологични услуги. А това е много интересно. Например, през трите години на война американската петролна компания SLB (бившата Schlumberger) не само не напусна Русия, но дори разшири дейността си, въпреки натиска от неправителствени организации, дипломати и отделни конгресмени.
SLB е водещ световен доставчик на технологии за хоризонтално и хидравлично сондиране (фракинг, насочено сондиране), които позволяват увеличаване на дебита на кладенците и разработване на труднодостъпни места - особено в Западен Сибир и Арктика, където естественото налягане в резервоарите е ниско. Компанията предоставя и цифрови услуги за геофизично моделиране и мониторинг на находищата, включително софтуерните пакети (Petrel, Techlog и DELFI), които позволяват 3D моделиране на резервоари, оптимални места за сондиране и управление на процесите в реално време. SLB доставя и помпено оборудване, циментиращи системи, инструменти за каротаж и подобрени технологии за добив на нефт, от съществено значение за поддържане на стабилно производство в действащи и перспективни находища.
И накрая, SLB притежава уникални технологии за офшорни и арктически операции, включително автономни модули за подводно сондиране и аналитични системи за мониторинг на налягането - нещо, което руските компании не могат да произвеждат самостоятелно. Ето защо дори частичното присъствие на Schlumberger в Русия означаваше поддържане на технологична „кислородна възглавница“ за  индустрията. Затова лично се надявам, че SLB най-накрая ще бъде премахната от Русия!

Забраната за транзакции 

чрез американски банки блокира разплащанията в долари, а отказът на застрахователните компании да покриват руските танкери може да оскъпи транспорта с 15-25 долара на тон.
Но нещата не са толкова прости - доларът отдавна е изоставен при плащанията с Китай и Индия. А застраховката не се извършва от западни компании. Въпреки това, анализатори от Оксфордския енергиен институт изчисляват, че дори частично блокиране на финансовите и логистичните канали би могло да намали приходите на Русия от петрол с 80-100 милиона долара на ден, което се равнява на приблизително 30-35 милиарда долара годишно (за разбиране, през 2024 г. износът на петрол и газ е допринесъл с приблизително 240 милиарда долара за руския бюджет, или 38% от всички държавни приходи.)

Руските икономисти са по-предпазливи 

в прогнозите си. Те оценяват преките логистични загуби на 5-7 милиарда долара годишно, но признават, че реалната цифра може да е по-висока, ако ЕС и Обединеното кралство синхронизират списъците си със санкциите на САЩ...
По такъв начин, въпреки нашумелия характер на решението, експерти както в САЩ, така и в Европа признават ограничения му обхват. "Роснефт" и „Лукойл“ отдавна нямат директни договори с американски контрагенти и повечето от експортните им сделки се обработват чрез банки в Китай, Индия, ОАЕ и Турция. Без въвеждането на вторични санкции срещу купувачите на руски петрол - предимно индийски и китайски рафинерии - новите ограничения ще останат по-скоро политически сигнал, отколкото икономически удар.
Въздействието на санкциите обаче е многопосочно. От една страна, потенциалното намаляване на обема на продажбите би могло постепенно да ограничи приходите от износ на Русия, особено ако вторичните санкции усложнят логистиката за „сенчестия флот“. От друга страна, вече съществуващото покачване на цените на петрола би могло частично или дори напълно да компенсира загубата на физически обеми от износ (увеличение от 4 долара на средната цена на Brent, ако настоящите обеми на износ останат непроменени). Това би донесло на Русия допълнителни 28 милиона долара дневно.
По този начин ходът на Вашингтон е по-скоро предупредителен знак, демонстриращ готовността му да се върне към по-настъпателни енергийни санкции. Истинското въздействие ще се усети само ако САЩ успеят да убедят съюзниците си да се присъединят към ограниченията, а също така да наложат контрол върху купувачите на руски петрол извън Г-7.
В противен случай новите санкции рискуват да останат само символично напомняне, че финансовата и логистичната изолация на Русия остава непълна.


*Авторът е журналист и специалист по комуникациите в украинската компания Razom We Stand, която се афишира като противник на руската енергетиката 



Изборът бил между три варианта

Пакетите от санкции на САЩ срещу руската петролна индустрия са били разработени и готови за прилагане преди няколко месеца, гласи репортаж във в. „Уолстрийт джърнъл“. Според негови източници, на президента Доналд Тръмп са били представени три плана за санкции, в случай че „реши да действа“: твърд вариант, насочен директно към руската индустрия и висшето руско ръководство; средносрочен вариант, насочен към руската енергетика; и по-мек вариант, включващ ограничени санкции. В крайна сметка Тръмп избрал средния вариант. Преди да одобри санкциите, Тръмп попитал в сряда своите висши съветници в Овалния кабинет: „Съгласни ли сте с мен?“ Сред тях били държавният секретар Марко Рубио и министърът на отбраната Пит Хегсет, които, според източник, запознат със срещата, отговорили утвърдително. Няколко часа по-рано Тръмп се срещнал с министъра на финансите Скот Бесент и му възложил да подготви пакета от санкции, който ще бъде първата директна мярка на САЩ срещу Русия при втория му мандат, добави WSJ.
Владимир Путин подчерта, че мерките на Вашингтон няма да бъдат изненада и няма да причинят сериозни щети на руската икономика. „Тук няма нищо ново. Да, те са сериозни, но няма да окажат съществено влияние, особено върху икономическото ни благосъстояние“, увери руският лидер. 
Доналд Тръмп пък отговори така на коментарите му: „Радвам се за него. Да видим какво ще се случи след шест месеца“.

Ротацията влиза в договора за управление

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 202

Министърът на културата заплашва районен кмет

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 202

ВСС с изтекъл мандат иска 1 милиард евро бюджет

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 202

Синдикат предлага въвеждане на местен данък "Богатство"

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 202

С 14% са се увеличили българите, които спестяват

автор:Дума

visibility 105

/ брой: 202

БНБ с мерки срещу кредитните измамници

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 202

Хърватия забранява телефони и в междучасията

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 202

Унгария блокира новите санкции на ЕС

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 202

Жените в Германия не се чувстват защитени

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 202

Каракас и Москва станаха стратегически партньори

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 202

Кражбите като норма

автор:Барбара Пейчинова

visibility 94

/ брой: 202

Два месеца до еврото

автор:Николай Милчев

visibility 93

/ брой: 202

Как да избегнем неизгодни покупки

visibility 99

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ