Диагноза

Диан Стаматов

64 училища в България - без нито един кандидат за директор.
Факт, който не просто тревожи - той алармира.
Преди месец директор на малко училище с тъга ми каза:
„На мен се пада мисията да заключа училището… завинаги. Вече трети път няма кандидат, на когото да го предам. Никой не иска. А после ще затворим и селото.“
Това не е само лична история - това е диагноза.
На обезлюдени региони.
На системно пренебрегвана професия.
На образованието като последна грижа, вместо като първи приоритет.
По неофициални данни, в следните области липсват кандидати за директорски постове:
- София-град - 2
- Пловдив - 2
- Смолян - 4
- Силистра - 2
- Русе - 2
- Ловеч - 6
- Габрово - 6
- Благоевград - 1
- Търговище - 1
- Кюстендил - 2
- Хасково - 2
- Перник - 2
- Добрич - 2
- Плевен - 6
- Видин - 2
- Пазарджик - 11
- Кърджали - 8
- София-област - 1
- Ямбол - 2
Защо никой не иска да бъде директор?
Причините вероятно са много:
– Ниска мотивация и недобро заплащане спрямо отговорностите;
– Изключително натоварване и административен натиск;
– Липса на реална подкрепа от институциите;
– Все по-трудна среда - социална, демографска, а понякога и физическа.
Но най-важният въпрос е:
Кой носи отговорността това да се случва и какво следва?
Училището не е просто сграда. То е сърцето на едно село, на един квартал, на едно бъдеще.
Когато в едно училище няма на кого да бъде предадено ръководството, това не е само „липса на кандидат“ - това е сигнал, че губим още едно парче от България.

Фейсбук