Повод за срам
/ брой: 33
Мартин Атанасов
Втори в Европа. Обикновено това е повод за гордост, но това не е публикация за успех на Олимпиадата. Днес е повод за срам. Излезе новият доклад на Европейската комисия и цифрите са безмилостни: България е на второ място по брой жертви по пътищата за 2024 г. Пред нас е само Румъния.
Докато Швеция показва, че 20 смъртни случая на милион жители са постижима цел, ние поддържаме стряскащите 74. Това са 478 семейства за година, които са почернени. Статистиката не кърви, но пътищата ни - да. Особено в селските райони и по онези „черни писти“, за които се алармира от години.
Интересното в доклада е обяснението „защо“. ЕК директно посочва:
1) Липса на финансиране - кампаниите и инспекциите се отлагат, защото няма пари;
2) Политическа нестабилност - докато правителствата се сменят, законите стоят на трупчета;
3) Липса на данни - системата ни не знае как да събира и анализира информацията.
Това последното е причината да се създаде и „Черна писта“. Когато институциите признават, че нямат ресурси или данни, гражданското общество трябва да се намеси. Абсурдно е да се оправдаваме с „липса на средства“, докато инцидентите поглъщат 2% от БВП на Съюза. Безопасността не е разход, тя е инвестиция, която в България все още се приема за „нещо, което може да почака“.
Връщайки се на данните - все пак бележим 24% спад на смъртните случаи от 2019 г. насам. Но това се случва значително повече в други държави. Целта за 2030 г. е далеч, а с това темпо и с тези системни пропуски, просто ще продължим да броим жертвите, вместо да ги предотвратяваме.
Нямаме нужда от нови стратегии на хартия. Имаме нужда от работещо законодателство и контрол, който не се отлага заради поредните избори.
Пътната безопасност няма политическа боя. Тя има само цена - и в момента я плащаме с реални погубени животи и съдби.
Фейсбук
