2025: Пациентът - пак изгубен сред протести за пари

Докато събираме капачки за бъдещето на български болни деца и за нова апаратура за педиатричните отделения, докато трансплантациите са в топ-5 на новинарските емисии, едва ли може да се надяваме на очакваните повече от четвърт век промени в българското здравеопазване. Или може би трябва да чакаме 50-ата годишнина от първата копка на детската болница? Или проектът за модернизиране на спешната помощ да навърши пълнолетие?

А как е по света?

САЩ страдат от сериозен недостиг на болнични легла, а прогнозите показват критичен недостиг до 2032 г., което ще се отрази на качеството и достъпа до грижи за пациентите. Да им дадем от нашата свръхнаситеност с болнични легла?
Скоро здравното министерство на Испания било на път да приключи работа по нов закон, според който занапред ще бъдат ограничени възможностите на частни компании да управляват държавни болници на концесия, а идеите за реформа в сектора изведоха на площадите испанските медици…
За заплати стачкуват и младите британски лекари.
Сякаш никъде нещата в здравеопазването не са съвсем наред. Трябва ли това да ни успокои, щом сме най-болните в ЕС, с висока смъртност, с най-голямо доплащане на здравни услуги, с най-ниска продължителност на живота?
И тази година малките и отдалечени населени места са без или с минимално здравно обслужване и без аптеки, въпреки написаното в Конституцията, че всеки български гражданин трябва да има достъп до здравеопазване. Очевидно у нас в едно изречение нямат място думата “равнопоставеност” и изразът “достъп до здравеопазване”!
От години има план за антибиотичната резистентност, остава да бъде приет, за да не продължава България да е единствената страна в Европа без такъв национален план. Цените на консумативите и лекарствата са едни от най-високите в Европа.
Но можем да се похвалим с много добри лекари - на европейско и на световно ниво, ала достъпът до тях не е лесен, защото болниците са съсредоточени в няколко големи града. В тях е и най-модерната апаратура за диагностика и лечение. И тази година български лекари извършиха множество високоспециализирани операции и спасяваха живот, бебета, родени под килограм заживяха нормално и какви ли не чудеса в медицината направиха български лекари. Можем да се похвалим и с лесен достъп до специалисти (поне в големите градове), докато четем в интернет, че в Англия например се чакало с месеци. Можем да се похвалим и бърза хоспитализация, но дали това е добре, щом профилактиката от десетилетия е неглижирана?
От години се приемат бюджети на исторически принцип, на статуквото. Всяка година парите за здраве се увеличават, населението намалява, а 

недоволните

заети в системата и недоволните пациенти растат в геометрична прогресия. От години се говори, че е необходима реформа, но няма куражлии, които да я проведат. Всеки министър идва с обещания, които се харесват на електората, но те си остават там, където са казани: тъй де, да обещаеш е нещо божествено, но да изпълниш обещанието си е груба еснафщина. А управляващите ни не са еснафи, нали? Тогава чии интереси пазят? Кой е най-големият противник на реформите в здравеопазването? Защо доверието в управляващите отдавна е ерозирало? Като се замисля, последната реформа (добра или лоша) в българското здравеопазване се състоя между 1998 и 2000 г. След това, 25 години само кърпежи и празнословия по големи форуми. Как да е иначе, щом от 1990 г. досега няма ни един здравен министър да е изкарал цял мандат! 
И 2025 г. приключваме с хаос в системата. Както и с ключовия въпрос:

Всъщност, къде е пациентът в системата?

Да се надява ли догодина здравноосигуреният на повече и/или по-качествени медицински услуги срещу тези около пет и половина милиарда евро?  
Специалистите по здравни грижи обявиха, че ще протестират заради неизпълнените обещания на управляващите за ръст на доходите им и финансиране на амбулаторните здравни грижи. А възмущението и недоволството на представителите на Националното сдружение на амбулаториите за здравни грижи бяха продиктувани от факта, че четвърта година най-болните и бедните български граждани ще продължат да плащат за домашен патронаж. Това е морален и системен провал, категорични са работещите в амбулаториите за здравни грижи и припомнят, че НЗОК и МЗ отново игнорираха предложението за финансиране на дейностите им.
За догодина остават електронните ни здравни карти. 
А кризата с лекари от определени специалности, както и от професионалисти по здравни грижи се задълбочава и сякаш няма изгледи да се реши. 

Как декември’2025 се превърна във вълнуващ за медиците месец

Последният месец на годината винаги е “посветен” на бюджета за следващата. Тази година мина под знака на протестите, а бюджетите за здраве заприличаха на кърпен чувал, като няколко кръпки непрекъснато се местеха от едно място на друго и обратното. Първият бюджет бе оттеглен, а ревизираният комай не бе по-добър. Поне за здравната система. Онези шумно огласявани 260 млн. евро, които трябваше от държавния бюджет да отидат към НЗОК, за да бъдат гарантирани минимални основни заплати за медицински сестри и за лекари без специалност, бяха по някакъв начин “трансформирани” и накрая - футболирани между институциите. Все пак, бе обещано да бъдат увеличени парите в бюджета на МЗ, като 30 млн. евро ще бъдат за програмата за стипендии на лекари специализанти. Изведнъж бяха обещани и 100 млн. евро за медицинските сестри, щели да бъдат намерени по оперативни програми. Друг въпрос е, че комай 260 милиона за нищо няма да стигнат. 
Помощник-фармацевтите отново се оплакаха, че са пренебрегнати и сякаш не съществуват.
С нерешен у нас от години проблем се зае Еврокомисията, като реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз, защото държавата не е транспонирала правилно Директивата за обществените поръчки и в момента законодателството ни изключва определени частни лечебни заведения от обхвата на правилата на ЕС за обществените поръчки дори когато те получават повече от 50% от финансирането си от обществени източници. 
Чакаме и петата въздушна линейка.

Ноември

Това бе месец на реанимираните идеи. Реанимирана бе тема, която около 13 години не е и падала от дневен ред - модернизацията на спешната помощ. На заседание на кабинета от октомври 2012 г. (здравен министър Десислава Атанасова, а регионален - Лиляна Павлова) става ясно, че осъществяването на проекта ще започне през следващия програмен период. Започна през 2014 г., а година по-късно ни проглушиха ушите, че идват 85 млн. евро. Но проектът се “осъществява” до ден днешен и през ноември т.г. бе дадена поредната отсрочка за приключването му до 31 октомври 2026 г.

Двойно реанимирана 
 
бе идеята за няколко високотехнологични болници в страната. Прототипът й комай бе в 2009 г., по време на първото правителство на Борисов и здравния министър Божидар Нанев. През 2021 г. сходна идея оповести тогавашният министър Костадин Ангелов - да бъде разделена страната на не по-малко от 10 области, всяка с по една високотехнологична болница и “да гарантират равнопоставен достъп до качествена медицинска помощ”. А най-новата версия бе гръмко обявена в началото на ноември тази година от председателя на парламентарната здравна комисия и бивш здравен министър Костадин Ангелов: “Обсъждаме законопроект за въвеждане на стратегически за националната сигурност лечебни заведения”. Нищо ново под слънцето - в предишния вариант тези болници бяха "гръбнакът" на здравната система, сега са "всяка трябва да е огледален образ на другите".

Просветна надежда

от новината, че деветима български лекари и един перфузионист отиват във Виена да се обучават за белодробни трансплантации.
Най-после ваксината срещу варицела стана задължителна. За сметка на това, втора година биомаркерната диагностика е изправена пред параграф 22.
В детската кардиохирургия на Националната кардиологична болница - единствената, в която оперират бебета, отново започнаха всекидневните операции, след като заради липса на персонал бе въведен график. 
Депутатите одобриха промени в Закона за здравното осигуряване, с които се дава възможност на медицинските сестри да участват в преговорите по Националния рамков договор.
Министърът на здравеопазването Силви Кирилов прие оставката на членовете на Обществения съвет, сформиран във връзка с проекта за изграждане на Националната детска болница.
Една частна болница - МБАЛ „Кърджали“, обяви, че прекратява дейността си.
А от Информационно обслужване обявиха, че експертните решения на НEЛК вече се изпращат автоматизирано към териториалните поделения на НОИ. 

Октомври

Дойде и четвъртият медицински хеликоптер.
Продължиха дискусиите около парите на младите лекари. Иначе, близо три четвърти от специализантите са четири града с медицински университети и едва 13% работят в 20 други области на страната. 
Две години след въвеждането на е-рецептите за антибиотици употребата им е намаляла с около 15%. 
Помощник-фармацевтите отново заявиха готовност за протести заради неглижирането от властта на исканията им за законови промени, които да им дадат възможност за пълноценна работа. 
Проучване на СЗО показа, че близо една трета от българските лекари са с депресия, докато за ЕС са 28%.
Работещите в УМБАЛ-Пловдив започнаха поредица от протести в подкрепа на досегашния си шеф.

Септември

Повод за гордост - за пръв път българин стана президент на Световната дентална федерация (FDI), след като бе избран на поста от представителите на 134 държави - доц. Николай Шарков.

От МВР отчетоха 75 нападения от пациенти и близките им за 9 месеца над медицински служители. Те - нападенията, ведно с агресията (физическа и вербална) продължиха. Дали самата система не носи основната вина за гнева срещу медиците? Ако е така, защо будното ни гражданско общество не протестира срещу системата, вместо да бие лекари и сестри или да троши линейки?
От една страна, бе разширен списъкът на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК лекарства напълно или частично и бяха включени диария и гастроентерит, остър ларингофарингит, варицела, салмонелозна инфекция, остър ларинготрахеит и др. От друга, се заличават конюнктивит, вроден сифилис, коклюш и др., но и започна имунизация срещу коклюш на бременни, които желаят. Стойността на още два антибиотика и един противовирусен препарат за деца до 7 г. пое на 100% НЗОК.
За пореден път чухме добре известното: само 14 области в страната имат денонощна аптека с договор с НЗОК, а осем от тях са единствени денонощни в съответната област.
Приети бяха и два национални плана: за развитие на широкообхватен пренатален и за неонатален скрининг и скрининг на социалнозначими заболявания. Чакаме  изпълнението им. Същото се отнася и за приетата от МС Национална стратегия за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболнична медицинска помощ и за балансирано териториално разпределение на медицинската помощ и здравните грижи до 2027 г.

Август

Промени в Закона за здравното осигуряване върнаха лимитите на болниците, въпреки че през 2024 г.  Конституционният съд ги обяви за противоконституционни, а президентът наложи вето на проектозакона. Депутатите приеха и създаването на длъжност втори подуправител на НЗОК.
Поредно предизвикателство пред аптеките бе софтуерната актуализация във връзка с въвеждането на еврото. 

Юли

Да си внесем доктори от чужбина за 500 долара? Искрено възмущение у обществото предизвика изказването на депутата Тошко Йорданов към протестиращите млади и бъдещи лекари, че на тяхно място щели да дойдат специалисти от други държави, които щели да са щастливи да работят за по 500 долара. Президентът Румен Радев пък реторично отговори дали по тази логика да не си внесем депутати за по 500 лева.
Пореден скандал с политически привкус накара хората да се запитат дали бъдещата детска болница струва 1 милиард, или… 100 хиляди?
Продължиха протестите на младите лекари.

Юни

Влезе в сила нов режим на контрол в реално време при предписване и отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, за които плаща НЗОК.
Обещана е Национална стратегия за гериатрична грижа. Някъде из канцелариите от 7 години събира прах  Националният план за борба с деменциите.
Продължиха протестите на млади лекари и медицински специалисти, докато властта тупаше топка, умувай как чрез работни групи и кухи срещи да удовлетвори исканията им.

Май

Млади лекари и специализанти по медицина излязоха на протест с искания за достойни възнаграждения, за осигуряване на квалификации и специализации. Преди това двата големи синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа" обявиха, че са готови да преминат към протестни действия, ако до първата десетдневка на юни не бъде свикан отрасловият съвет, за да започват преговори по нов Колективен трудов договор. Все още действа старият от 2022 г.

Април

Увеличиха бюджета на МЗ с 39,5 млн. лв., като средствата бяха за психиатричната помощ, а 12,5 млн. лв. от тях - за увеличаване на заплатите на работещите в психиатриите. Но дали това ще промени същността на психиатричната помощ у нас?
Държавен вестник обнародва ПМС, според което потребителската такса при хоспитализация за здравноосигурени стана 1 лев, вместо 5,80 лв., колкото беше до момента и се дължи за болнично лечение до 10 дни годишно.

Март

След близо двучасови дебати, със 147 гласа "за" Народното събрание избра управител на НЗОК - доц. Петко Стефановски.
Представители на държавните психиатрични болници протестираха за по-добри условия на труд и за повишаване на заплатите - още един проблем, който от години тлее. 
Депутатите окончателно приеха Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. след около 6 часови обсъждания и препирни. 

Февруари

Ура! Вторият медицински хеликоптер кацна в България. 
Красотата има цена, а понякога, за жалост, тя е здравето. Със случаите на жени, пострадали от поставяне на ботулинов токсин се зае Прокуратурата. Проверките на здравните власти установиха в пет области наличие на ботулинов токсин без документи за произход. 

Януари

Опозиционна партия в парламента поиска България да излезе от СЗО. Разбира се, това не се прие.
Сформираха новата парламентарна Комисия по здравеопазване.
Новият здравен министър от редовно избрания кабинет - доц. Силиви Кирилов, прие поста от служебния си предшественик д-р Галя Кондева.
С новата година по традиция грипът се развилня.
Надеждите за по-добро здравеопазване се възродиха. Ще се оправдаят ли?

За обучението

От МОН провериха посещаемостта на студенти на учебни занятия във висшите училища. Какви са констатациите в медицинските университети?
В София:
= На една от общо посетени 19 лекции не е установено присъствие на студенти, а на останалите - средно 42,6% от списъчния състав;
= От общо проверени 10 упражнения средно на едно присъстват 74% от списъка на студентите;
В Пловдив:
= От посетените 30 лекции средно на една са 44,3% от списъка;
= От посетени 9 упражнения средно на едно са присъствали 75,3% от студентите;
В Плевен:
= От 13 лекции средно на една са присъствали 60,2% от студентите.
= От 8 упражнения средно на едно са били 92,6% от студентите.
Във Варна:
= От посетени 18 лекции средно на една са присъствали около 58%.
= От общо 5 упражнения средно на едно са били 93,5%.