Горещата политическа есен

Борис Попиванов


Пускаме кратък откъс от анализа на доц. Борис Попиванов "Демокрация и човешки права. Политбарометър", година 2025, брой 5, септември-октомври, посветен на състоянието на парламентарните партии в началото на есента. Текстът е със съкращения и е концентриран основно върху партиите в управлението и двете най-големи опозиционни формации

ГЕРБ-СДС

Мястото на ГЕРБ като основна политическа сила в страната и в управлението формално не е оспорвано от никого, макар че в последните месеци се създаде впечатлението, че ГЕРБ губят позиции пред амбициозното ДПС-НН на Делян Пеевски и същевременно нямат ясна визия в каква посока искат да водят правителственото мнозинство. Всички сюжети около партията приключиха едновременно с частичните местни избори в Пазарджик, на които ДПС-НН спечели първо място, а ГЕРБ се класира едва шести. Пазарджик се оказа повратен момент в чисто символичен план. След Пазарджик разнообразните коментари, че ГЕРБ и Борисов ще станат жертва на Пеевски по същия начин, по който се е случило наскоро с Ахмед Доган, спряха да бъдат спекулация и получиха убедителна илюстрация. Реакцията на Борисов бе да обърне дефекта в ефект, като премине в контранастъпление. На специален брифинг той се обяви за „преформатиране“ на управлението. Посланията му се развиха в няколко посоки: министерствата са дадени на концесия на „партии, кръгове и кръгчета“; определени министри като социалния Борислав Гуцанов или вътрешния Даниел Митов не се справят особено успешно; Желязков трябва да си свърши работата, ако иска да е премиер; ДПС-НН трябва да си поеме отговорността и да влезе официално в правителството; а председателят на Народното събрание е логично да бъде от най-голямата партия. Въпреки радикалния анонс и дирижираната кампания в средите на ГЕРБ в подкрепа на тезите на Борисов, крайният резултат далеч не потвърди способността на лидера да държи политическата инициатива. Промени в организацията на изпълнителната власт не бяха направени; нито един министър не загуби поста си; Желязков получи от мнозинството пълно и безкритично доверие като премиер; ДПС-НН не пое отговорност за управлението; а председателят на парламента наистина беше сменен с кандидат на ГЕРБ, но не защото ГЕРБ е най-голямата партия, а като израз на равноправна ротация между партиите и мнозинството. „Малката криза“, провокирана от Борисов, завърши със среща с Пеевски. Ако отново се позовем на символиката, Борисов заприлича на онези кметове на малки градове и села, които отиват да се снимат с Пеевски, за да засвидетелстват верността си. Накратко, октомври завърши с почти всеобщо убеждение, че Бойко Борисов е претърпял тежък провал.

„Продължаваме промяната - Демократична България“ 

Коалицията имаше възможност да се утвърди като основна алтернатива на настоящото управление, но сякаш не успя да се възползва пълноценно от наличната възможност. Петият вот на недоверие срещу кабинета „Желязков“ беше първият, иницииран от ППДБ (и първи, в който ППДБ участва като коалиция), бе посветен на „тяхна“ тема (вътрешна сигурност и правосъдие) и събра най-голяма парламентарна подкрепа на фона на всички предходни вотове (101 „за“ срещу 133 „против“). Импулсът, зададен от вота, обаче не бе капитализиран ефективно. ППДБ не показа единна стратегия и често разпиляваше вниманието си в други теми и в отговори на нападки от управляващите, най-вече по повод на предполагаеми корупционни практики при ПП и на кризата със сметосъбирането в някои столични квартали. Липсваше и коалиционно единство в най-общия смисъл на термина. Може да се каже, че в сила влезе класическият разделителен синдром на „градската десница“ в България, определен от противоречивото отношение към лидера на ГЕРБ Борисов. Кризата с „преформатирането“ на управлението удачно насочи ППДБ към тактиката на вбиване на клин между Борисов и Пеевски, развита в кампанията за „изяждането“ на ГЕРБ от ДПС-НН. Но в редица публични изяви по-скоро звучеше загриженост за Борисов и стремеж да му се помогне. Това в особена степен важеше за ДБ, които неизменно демонстрираха дистанцираност от острата опозиционна политика, не възприеха идеята за вот на недоверие по темата за безводието и се отнесоха колебливо към въпроса за оставката на председателката на парламента Киселова. Конкретни политически дейци от ДБ дори сякаш подсказаха на Борисов, че може да излезе от „капана“ с Пеевски, като пренасочи вниманието към външната политика и евроатлантическата ориентация. 

„Възраждане“ 

Партията все повече губи политическата инерция, придобита с протестите за запазване на българския лев като национална валута. В началото на есенния сезон „Възраждане“ организира още два национални протеста и се включи в един вот на недоверие, но така и не успя да влезе в центъра на политическото и медийното внимание. Радикализацията сякаш идва като реакция на тези неудачи. Амбициозен опит за възвръщане на инициативата бе предприет с временно напускане на Народното събрание. Лидерът Костадин Костадинов обяви, че „Възраждане“ няма намерение да участва в бутафорията на политическото статукво, а депутатите му ще тръгнат на срещи със своите избиратели в рамките на кампанията „Парламентът отива при народа“. Подобна практика е изпробвана и в миналото, от доста по-големи партии, например през 2013 г. от ГЕРБ и през 2018 г. от БСП. И в двата случая, както и в този с „Възраждане“ сега, съществен политически ефект липсваше, а съответните партии тихомълком се завърнаха в парламентарната институция. 

Движение за права и свободи - Ново начало 

Партията удържа огромна символна победа с несъмнени положителни политически последици. Налице бяха два реални електорални успеха - първото място на частичните местни избори за общински съвет в Пазарджик и за кмет на димитровградското село Черногорово. Сами по себе си и двата случая не са представителни за националната политическа сцена. Породи се обаче убеждението, че след разгрома над ДПС на Ахмед Доган, партията на Делян Пеевски е напът да изтегли към себе си и структурите на ГЕРБ. Това е нов етап в утвърждаването на публичния авторитет на Пеевски. Ако през лятото за първи път се стигна до всеобщо признание, че двамата с Бойко Борисов са един политически тандем, то през есента вече има консенсус, че Пеевски е водещата фигура в тандема. Победата в Черногорово, въпреки незначителната й фактическа стойност, сякаш дойде като послание, че победата в Пазарджик не е случайна, а е част от все по-трудно преодолим път към цялата власт. От гледна точка на националната картина, социологически проучвания установиха, че ДПС-НН е близо до претенцията за втора политическа сила. Посланието на Пеевски, че смята да изгражда Държава с главно „Д“ („Д“ като Делян), уплътниха претенцията и на пропагандно равнище, незабавно подето и разпространено от медиите. Делян Пеевски действително употреби сериозни усилия, за да демонстрира надмощието си над Борисов в така очертания „тандем“. На практика нито едно от исканията на Борисов не бе удовлетворено. Още в началото на „малката криза“ ДПС-НН изрично декларира, че ще преговаря за „преформатирането“ с премиера Желязков, а не с партийния му началник. 

Българска социалистическа партия - Обединена левица 

Партията излезе от „малката криза“ с накърнен имидж. Ръководството прояви готовност за всякакви отстъпки в името на оставането си в управлението - макар и интерпретирана като загриженост за стабилността на държавата. Излъчената от БСП председателка на Народното събрание Наталия Киселова, принудена да напусне поста си, не бе защитена по оптималния начин. Не бе поискана и политическа оценка от мнозинството за нейната работа на поста. Впечатлението, че партията твърде лесно приема колаборацията с ДПС-НН и Делян Пеевски, провокира вътрешни брожения, изразяващи се в критични изказвания на членове на Националния съвет, декларации на партийни структури и решението на Политическо движение „Социалдемократи“ да напусне коалицията БСП-ОЛ.
Ръководството се опита да преодолее вътрешното напрежение с нова инициатива, като лансира 11 мерки в бюджетната и осигурителната сфера. По същество те представляват преход към поетапна отмяна на плоския данък. Това принципно е силен ход, призван да опредмети отдавна приети програмни постановки. Не е ясно обаче до каква степен висшият партиен ешелон е единен по темата.
В политическо отношение БСП допуска постоянно да я брандират като виновник в най-големите скандали и в най-мъчно решимите проблеми на управлението. Така беше още през май-юни в дебата за инфлацията, когато именно БСП се ангажира с ограничаване на спекулата и инфлационния натиск. Така беше през лятото при кризата с безводието, когато партийният лидер Атанас Зафиров оглави Националния борд за водите и се изправи пред ситуация, в която нямаше никакви решения. Така стана и сега, когато министрите на БСП излязоха на преден план като пряко ангажирани с наводненията по Черноморието. Нелоялността на ГЕРБ и на ДПС-НН към БСП е несъмнена. 
Подобно на другите политически сили, постепенно БСП върви към темата за бъдещи президентски номинации. Две от влиятелните партийни фигури вече направиха изказвания. Докато Кирил Добрев спомена Илияна Йотова, Янаки Стоилов и Крум Зарков като възможни кандидати, Калоян Паргов се фокусира само върху евентуална кандидатура на Йотова, но създавайки внушението, че я разграничава от Радев. Всъщност силен и убедителен президентски кандидат би бил единственият шанс на социалистите да излязат от незавидното положение, в което изборите през последните години и участието във властта ги е поставило.
Външната политика е другата сфера, в която БСП сякаш опитва да покаже по-сериозно присъствие. След посещението на Зафиров и водената от него делегация в Китай и срещите им с президента Си Дзинпин, последва визита на генералния секретар на Виетнамската комунистическа партия То Лам в София, с официален домакин именно Зафиров. Мястото на БСП в правителството действително създава условия за активизация на контактите на България със силни и икономически развиващи се социалистически държави. Не е сигурно, обаче, че политическите елити си дават напълно сметка за тези възможности. Зафиров ръководеше и делегация на БСП на Конгреса на Партията на европейските социалисти в Амстердам. За първи път след Сергей Станишев ръководител на българските социалисти имаше възможността да държи и специално слово пред Конгреса. По този начин бе даден знак за излизане от европейската изолация, в която бившият лидер Корнелия Нинова бе хвърлила БСП.