Възрастовата граница на хората с просрочени задължения у нас става все по-ниска, като масово това са лица под 30-годишна възраст, а често и граждани под 25-годишна възраст. Това сочат данните на Асоциацията за управление на вземания (АУВ), представени от председателя на асоциацията Лилия Димитрова.
По думите на Димитрова, въпреки че не трябва да се генерализира, тъй като всяка една лична ситуация е различна, хората под 30-годишна възраст задлъжняват все повече, като обяснение може да се търси в реализирането на по-импулсивни и инцидентни покупки от тази възрастова група хора. Когато обаче тези лица имат няколко паралелни кредита и останат без работа, често изпадат в ситуация да не могат да погасяват заемите си.
Изменя се и друга характеристика в профила на длъжника, като той вече не е от малък областен град, а от големи градове като София, Пловдив, Варна и Бургас, което се дължи на миграцията към по-големите населени места.
Средният размер на продадените потребителски кредити за цялата 2024 г. възлиза на 909 лева, като намалява спрямо предходната 2023 година, когато средният размер е достигал 1324 лева. Причината за понижението е, че в просрочие изпадат предимно потребителски необезпечени кредити, които са с малка дължима сума.
Наблюдава се все повече един и същи човек да има няколко паралелни кредита, понякога отпуснати от една и съща финансова институция, има случаи на хора с двуцифрено число кредити, каза Димитрова.
Тя препоръча за хората с по-ниски доходи да не задлъжняват с повече от 1/3 от разполагаемия си доход.
Данните показват, че българите плащат задълженията си все по-съвестно. През първото полугодие на 2025 г. се наблюдава ръст от 38% в плащаемостта спрямо същия период на миналата година.
Банките и небанковите финансови институции, отпускащи т.нар. бързи кредити, заемат дял от по 35 на сто от общия обем продадени дългове или общо 70 на сто. Телекомите заемат трета позиция с дял от 18 на сто.
Изкупеният дълг остава без съществени промени през 2024 г., достигайки размер от 545 млн. лева спрямо 523 млн. лева през 2023 г. С 46% на годишна база намалява възложеният дълг през 2024 г.
Димитрова посочи, че след приемането на еврото всички задължения ще се превалутират в евро по официалния курс, а именно 1,95583 лева за едно евро, добавяйки, че не очаква тенденциите на пазара на управление на вземания у нас да се изменят заради членството в еврозоната.