Църквата почита на 11 юли св. вмчца Евфимия Всехвална. Св. равноап. княгиня Олга. Преп. Никодим Албански. Св. Софроний Светогорец (Сахаров)

Чудотворството на мощите на св. вмчца Евфимия Всехвална

Св. Евфимия се чества на 16 септември, когато пострадала, а на 11 юли се възспоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във времето на IV Вселенски събор в Халкидон. Повод за свикването му дала ереста на александрийския патриарх Диоскор и на цариградския архимандрит Евфихий. Тези еретици лъжливо учели, че Иисус Христос не е имал две природи - божествена и човешка, а само една - божествена.
Споровете и доказателствата и от двете страни не довеждали до никакъв край. Тогава патриарх Анатолий предложил и православни, и еретици да напишат поотделно своето вероизповедание и двете да ги поставят в ковчега, в който били мощите на света Евфимия.
Когато на четвъртия ден отворили ковчега, видели, че православното изповедание стои в дясната ръка на светицата, а еретическото - под нейните нозе. Така с Божия сила спорът бил решен в полза на православните.

Княгиня Олга 12 години разпространявала светата вяра

Света благоверна Олга била съпруга на киевския княз Игор. След ранната смърт на съпруга си тя поела управлението на княжеството до пълнолетието на своя син Светослав. Княгиня Олга активно се заела да благоустроява държавата. 
Русите през Х в. били още езичници, но в средата на ІХ в. всред тях започнало да прониква християнството. На някои места били построени църкви и християните свободно извършвали богослужение. Такава църква имало и в Киев. Княгиня Олга със своя светъл и проницателен ум схванала, че езичеството не можело да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й открили небесната чистота и висота на християнското учение. Но Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, понеже се страхувала от вълнения между старейшините и народа - като езичници те не били разположени към християнската вяра. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни наставления във вярата в самата столица на християнството. За тая цел в 955 г. тя се отправила в Цариград. Император Константин Багренородни я приел с големи почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена. 
Благоверна Олга се върнала в Киев дълбоко убедена в превъзходството на християнската вяра. Преди всичко, като любяща майка, тя говорела на сина си за тази вяра. Светослав обаче обичал много славата, мислел само за битки и отговорил на майка си: "Как аз едничък да приема друг закон? Цялата ми дружина ще се смее на това." Но той не пречел на другите да приемат светата вяра. В древните руски паметници се говори, че св. Олга посяла първите семена на християнската вяра в своя млад внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 години св. Олга разпространявала светата вяра далеч зад пределите на Киев. Умряла на 11 юли 969 г.
Според мнението на някои историци света Олга - Елена била българска княгиня и следователно отишла в Русия вече християнка.