Няколко думи
Дежа вю
/ брой: 208
Видях нещо, което в годините ми на социален репортер съм виждала неведнъж и дваж: отказът на работодателските организации да участват в заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тоест, бойкотират Тристранката. Този път не са доволни от липсата на реформи (то кога ли е имало реални), предвидените разходи и прочее.
Разрових се в старите си бележки и дори попаднах на информация в ДУМА от октомври 2010 г., според която работодателите заплашват да напуснат Тристранката, защото правителството толерирало синдикатите и не обръщало внимание на аргументите на бизнеса. Тогава правителство и синдикати бяха подписали споразумение за повишаване с 3% на осигурителната вноска от началото на 2011 г.
През 2019 г. работодателските организации обявиха, че няма да се върнат в НСТС, докато в дневния ред не бъде включена точка за решаване на проблема с болничните.
Преди десетина години атакуваха в съда минималната заплата, защото не била съгласувана в Тристранката, както предвижда Кодексът на труда. През 2017 г. се заканиха да внесат жалба в съда, защото правителството вдигна на 460 лв. минималната заплата без обсъждане в НСТС. През ноември 2024 г. работодателите пак оспориха в съда решение за увеличаване на минималното за страната възнаграждение, макар че то бе прието въз основа на одобрен механизъм, съобразен с изискванията на Евросъюза (формулата била грешна, казаха).
Най-често съпротивата е срещу ръста на заплатата на най-нископлатените работници, а понякога и срещу увеличението на осигуровките на хората с най-високи възнаграждения в страната...
Такива ми ти работи стават през годините и човек вижда неща, които са били "за пръв път" преди едно-две десетилетия. Все пак да не забравяме, че обсъжданията на важни за българските граждани закони в НСТС имат задължителен консултативен характер, но точно на тези заседания социалните партньори (правителство, синдикати и работодатели) могат да представят аргументираните си становища и да дискутират по тях, докато интересите на изпълнителната власт, бизнеса и трудовите хора се срещнат.
В годините имаше случаи, когато ВАС отменяше решения на кабинета, защото те не бяха обсъдени от социалните партньори. А и Тристранката е препъникамък и за кабинета, и за парламента да приемат бюджетите на държавата, на ДОО, на НЗОК за следващата година. Да, кратките срокове за обсъждане на трите законопроекта през последните дни навярно основателно разгневиха единия социален партньор. Но щом на другия социален партньор ден и половина-два му стигат да разгледа проектите и да представи пред обществото позицията си по тях, къде е проблемът? Или някой в годините все търси причина да спъва, например, ръста на доходите на работещите? От години "мрачните" прогнози, че с ръста на минималната заплата ще се увеличи безработицата, ще се разшири сивият сектор и т.н., са доказано неоснователни.
И да, ни един от трите бюджета, които трябваше вчера да бъдат обсъдени, не е съвършен, нито показва промяна на тазгодишната или миналогодишната философия, но нали затова трябваше да бъдат обсъдени? Нали един от крайъгълните камъни в основата на демокрацията е диалогът? Иначе онези, които сме с по-далечни спомени, все ще имаме дежа вю от едни години, дето ги наричат мракобесен тоталитаризъм.
