Крум Зарков: БСП ще е важна партия в следващия парламент

- Г-н Зарков, непосредствено преди заседанието на конгреса на БСП поискахте радикална промяна в партията. Делегатите Ви избраха за свой лидер. Какво следва?

- Следва претворяването на думите в действия. При това в съкратени срокове, с оглед предстоящите парламентарни избори. Промяната, за която говоря, е многоизмерна. В идеен план – изчистване на левия, на социалистическия облик на БСП, вместо лутанията с цел да се харесаме на възможно най-голям брой хора. БСП е уникална с това, че е единствената значима лява партия. Всички други се самоопределят като десни или центристи, а много не се определят въобще. В организационен план – възвръщането на реалния партиен живот, за да са полезни структурите ни по места на своите членове, на своите съграждани и съселяни и на цялата партия. Това е необходимост и с оглед на възстановяването на вътрешнопартийната демокрация като начин на пълноценно функциониране. Не може да се вземат „демократични” решения без събрания и допитвания, а просто „на подпис”. Всичко това ще отнеме време. Но сега – веднага! Промяната е скъсване с всякакви форми на зависимости от фактори извън партията, национални или международни, финансови или политически.

- Парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ има ново ръководство. Това означава ли, че няма да се вслушвате в съветите на опитните Ви съпартийци като Кирил Добрев, Драгомир Стойнев, Атанас Зафиров и др.?

- Всеки съвет може да бъде обмислен. Винаги съм смятал, че по-важно е какво се казва, а не кой го казва, макар и последното да не е без значение. Споменатите от вас, а и други, които в следствие на решенията на Конгреса ще отстъпят назад от ръководни позиции, остават социалисти и всички членове на партия ще участват – стига да го желаят – в този вътрешнопартиен живот и демокрация, за която говорих преди малко. Те имаха привилегията да представляват БСП пред външния свят, сега тя премина към други хора, след време ще се нуждаем от трети и т.н. Нормален политически процес, който обаче предизвиква голямо внимание, тъй като практически се оказва невъзможен в повечето, да не кажа в никоя, от другите политически сили. Това говори много, както за нас, така и за тях.

- Ще намерят ли място в листите за новия парламент млади хора в БСП и какво ще е съотношението между тях и по-улегналите ви колеги съпартийци?

- Ще намерят и то сред първите места. Надявам се предложенията ми да срещнат подкрепата на Националния съвет и на много млади социалисти да се даде шанс. Изискванията са тежки. Младостта съвсем не е достатъчна. Тя съвсем не е порок, но не е и гаранция за невинност. Трябват ни енергични и подготвени хора. Възрастта не е фактор. Когато говорим за „нови” хора, те не са само млади, но и такива, които са „нови” за околния свят, но добре познати на нас – социалистите. Хора, които все е трябвало да отстъпят на този или онзи, по една или друга причина. Особено видно е това извън столицата, където страшно много доказали се дейци, можем да ги наречем и бойци, все е трябвало да направят място на някоя национална „звезда”. Този път ще се опитам да заложим, доколкото и където е възможно, на местно качество.

- Убеден ли сте, че левицата ще прескочи 4 процентната бариера за следващото Народно събрание. Питам, тъй като част от социолозите не вярват в това?

- Ще ги прескочим и ще бъдем много важна партия в следващия парламент. Сегашните социологически проучвания не отразяват в достатъчна степен промяната на настроенията след нашия Конгрес, защото са били на терен, както те казват, по време или непосредствено след провеждането му. Но не е и това най-важното. Задействаха се два мотора – чувството на принадлежност у социалистите към тяхната и на предците им партия и разбирането у все повече хора, че не може да има действаща демокрация без институционално представителство на лявата идея. Тези напълно верни разбирания и съвсем обясними чувства, съчетани с действията на новото ръководство за прекратяване на досегашния стил на поведение, ще ни пренесат успешно през предстоящите избори. Но и след това ще ни се наложи здраво да работим, за да се превърнем отново в това, което сме свикнали да бъдем – основен фактор в българския политически живот.

- Коя партийна конфигурация може да вземе гласове от БСП? И ако позволите: очаквате ли да се нароят партийни номади така, както се е случвало неведнъж в историята на 130 годишната ви партия?

- Гласовете на БСП, както на всяка партия, не са даденост, която някой да вземе. Наша работа е да убедим. На първо място социалистите. Да ги убедим в истината, че сме разбрали грешките си. Че сме си взели поука, че някои са поели отговорност, а други са се нагърбили със свещената мисия да спасят най-старата, най-важната и единствената социалистическа партия в България. Че можем да се справим заедно. И има смисъл да се справим. Защото, ако загубим партията си, защото сме гласували за друг, това не означава, че се местим от едно място на друго. Това означава, че нашето вече го няма, но чуждото все ще си е чуждо. Виждал съм достатъчно хора – между тях социалисти с големи качества - през годините да напускат БСП. Никога не съм виждал обаче някой от тях да е особено щастлив след това.

- А от какво зависи бъдещото ви партньорство с формацията на Румен Радев?

- Президентът Радев обяви като цел на проекта си борба с олигархичния модел, който пред очите на всички задушава демокрацията ни. Това е споделена и от нас, социалистите, необходимост. Промяната, за която говорих преди малко, в този аспект е връщане към корените след една нелепа и вредна забежка в последната година. Социализъм е борба за справедливо общество във всеки аспект на думата „справедливо”. Такова е невъзможно в условията на мутро – мафиотски модел. Да го съборим и заменим с истинския смисъл на нашата демократична конституция – ето една обща цел, която можем да постигнем заедно в условия на равноправно партньорство.

- Как ще отговорите на опонентите си, според които Вие продължавате да поддържате добър диалог с г-н Радев, въпреки че напуснахте президентския екип, когато той поиска допитване до хората за въвеждането на еврото у нас?

- Ако имам какво да кажа по този въпрос, няма да е на опонентите, а на членовете и симпатизантите. Всеки разговор с политически измерения ще се води достатъчно публично, за да могат те да бъдат своевременно информирани и ако преценят да изразят становище.

- Президентът Георги Първанов е оптимист за бъдещето на БСП в дългосрочен план. Според него „със сигурност тези, които се надяваха да разграбят наследството на левицата, ще останат разочаровани“. Ще търсите ли и Вие, като част от предшествениците си ли врага с партиен билет?

- Президентът Първанов е записал много успехи до името си в страниците на историята на БСП и българската левица. Не говоря само за изборните му победи и определянето му на два пъти за държавен глава. Трябва да си припомним плодотворните му инициативи за обединение на левицата, а и за национално помирение по все още раздиращите нацията ни спомени, натрупани през целия 20-ти век. Затова думите му са важни и ние го слушаме внимателно. Но на въпроса ви – не, няма да търся такъв враг. Всъщност и сред опонентите на БСП не търся врагове. Ще се боря неуморно и твърдо с политически средства, срещу всеки опонент, но далеч от мен са мисли за мъст, наказания или гонения.

- Държавният глава Илияна Йотова зададе нов тон в институцията на „Дондуков“ 2. Каква е оценката Ви за първите нейни действия – избора на Андрей Гюров за служебен премиер и ветото й върху Изборния кодекс?

- Намирам действията й за премерени и адекватни. По въпроса за служебно правителство изборът й я позиционира отчетливо на страната на отхвърлящите символа на задкулисната власт, характеризираща последната година и дистанцирането, от който ще е основен белег на предстоящата кампания. Тя избра този, който изглеждаше най-далеч от него. Споделям напълно това й разбиране. Колкото за Изборния кодекс – президентът Йотова в продължение на девет години поддържа контакт и води последователна политика за приобщаване на българите, живеещи зад граница и особено за историческите ни диаспори. Не можеше да се очаква от нея бездействено да наблюдава как ограничават правото им на глас. Това вето е пример за политическа последователност.