Априлското въстание - духът на един поробен народ

През 2026 година се навършват 150 години от избухването на Априлското въстание - едно от най-значимите събития в българската история. Юбилейната годишнина е повод отново да си припомним героизма на българите, саможертвата на въстаниците и историческото значение на събитията, довели до Освобождението на България.

Подготовка на Априлското въстание

Най-активно за подготовката за въстание работи Васил Левски. В продължение на години той обикаля страната и създава революционни комитети. Но след обесването на Апостола през 1873 г. революционното движение в страната изпада в тежка криза. В него възниква разцепление и се 

оформят две крила - умерено и революционно 

Революционното крило е оглавено от Христо Ботев. Създаден е Български революционен комитет, който си поставя за задача подготовка на въстание.
След неуспеха на Старозагорското въстание през 1875 г. нова група революционни дейци формират Гюргевския революционен комитет, който решава да организира въстание през пролетта на 1876 г., използвайки кризата в Османската империя.
Гюргевският революционен комитет разделя страната на 5 революционни окръга - Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски. Определени са главни апостоли, които да ръководят и координират дейността по подготовката на въстанието. Но реални действия са извършени в Първи революционен окръг - Търновски и Пловдивски окръг.
В Четвърти революционен окръг - Пловдивски за главен апостол е определен Панайот Волов, но по-късно той отстъпва ръководството на Георги Бенковски, който организира и прочутата Хвърковата чета.
На 14 април 1876 г. в местността Оборище, близо до Панагюрище, е свикано общо събрание, което решава въстанието да избухне на 1 май, но предателство принуждава организаторите да действат по-рано.
Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април в Копривщица. Тук предния ден пристига конна полицейска група начело с Неждеб ага. Заптиетата правят опит да арестуват Тодор Каблешков, който е ръководител на местния революционен комитет. Опитът за задържане не е успешен. Разбирайки, че е обект на предателство, на следващия ден, 20 април 

Тодор Каблешков обявява въстанието

Въстаниците се насочват към местния конак и го превземат. Църковните камбани забили тържествено, пушките гърмели, а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Веднага след началото на въстанието Тодор Каблешков написва писмо, с което уведомява апостолите в Панагюрище за събитията в Копривщица. Това писмо става известно като „Кървавото писмо”, тъй като е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета. Писмото е пренесено до Панагюрище от 19-годишния Георги Салчев, който взима разстоянието между двата града за рекордните два часа.
Получил вестта за обявяване на въстанието Георги Бенковски действа незабавно и Панагюрище въстава. Властта в града е завзета от въстаниците и е създаден Военен съвет начело с Павел Бобеков.
На 22 април тържествено е осветено въстаническото знаме, ушито от Райна Княгиня, превърнала се в един от символите на въстанието.
Османските власти реагират бързо, изпращайки редовна армия башибозушки части. Най-силна е била реакцията срещу центъра на въстанието в Средногорието. Панагюрище, Перущица и Батак са подложени на жестоки разрушения, като Батак се превръща в символ на трагедията.
В Батак са избити или изгорени живи над 3000 души. Всичко това се случва след като първенците на селото решават да предат доброволно своето оръжие в замяна на помилване. 

Най-жестоко и масово е клането 

в местната църква „Св. Неделя”. Тук в продължение на три дни са обкръжени търсещи спасение майки и деца. На 3 май църквата е атакувана и настъпва масово клане. По различни оценки жертвите в Априлското въстание достигат около 30 000 души, а близо 200 селища са разрушени или опожарени.

Проф. Андрей Пантев

Провалът на един триумф

Ако нямаше Априлско въстание, нямаше да има Освободителна война. Нямаше да се чуе за българите като едни от основателите на славянската цивилизация. Нямаше да се чуе за нашето средновековно книжовно великолепие. Най-вероятно щяхме да вегетираме в такава степен, че вероятно също щяхме да бъдем сполетени от съдбата на арменците, които в края на XIX в. се опитаха да направят нещо, но нищо не се получи и заплатиха с кръв за това.
Този период наричам и възприемам като романтичен, защото всичко, което води до съзидание, до героизъм и мъченичество, е романтичен период от нашата история. Тук няма място за бакали, няма място за търговци, няма място за дюкянджии.
Има едно усилие, при което българите решават да бъдат такива каквито са били някога, независимо дали са гладни, жадни или голи. Защото по това време българите се чувстват угнетени, че само те нямат държава от всичките балкански страни (без Албания), при условие, че са първата балканска държава в миналото.
Един ученик бих го увлякъл към историята за Априлското въстание като кажа, че въпреки всичките несгоди на една чужда и враждебна власт, каквато е била османската, българите не са били най-бедният народ на Балканите, но в същото време са усещали едно чувство, че са длъжници на своите прадеди и предшественици и затова са решили да рискуват не само имоти, не само къщи, не само с добитък, решили са да пожертват живота си.
Те не са се интересували толкова какъв е курсът на еврото, те са решили, че трябва да загинат за една идея, един идеал. Те са решили да бъдат равни на някогашните си славни прадеди. Така бих разказал и не бих употребил бомбастични приказки, но не бих използвал и съвременната терминология на пазарната икономика.
Като че ли всичко знаем за това събитие, но не изключвам, че е възможно да бъдем изненадани с фотографски открития и новости. Все пак не знаем, че до голяма степен сме имали и голям късмет, че Априлското въстание избухва в близост с Пловдив, сравнително близо и до Цариград.
Априлското въстание и специално неговото жестоко потушаване е обект на европейската преса - журналисти, мисионери, пътешественици, дипломати. Те занасят тази новина от Копривщица, Панагюрище, Батак до Цариград и оттам тя тръгва по света с английската преса, а да не говорим за стотиците прояви на съчувствие към българите. Нашето страдание се оказва един своеобразен, макар и парадоксален исторически късмет.
Според мен недостатъчно е отразена вълната на пробългарската симпатия, която залива цяла Европа. Недостатъчно се знае, че видни писатели, учени, религиозни дейци застават на страната на българите, без непременно да знаят къде точно се намира България. Това според мен е парадоксът.
Ако приемем, че Априлското въстание е един провал като военно начинание, то е триумф като причина за Освобождението на България. И тогава Русия, без да е европейска държава в съвременните понятия, изпълнява една велика европейска освободителна мисия.
В такъв случай може да кажем, че въпреки всичките симпатии, които имат към българите в чужбина, все пак руското оръжие реши въпроса. А иначе можем да кажем, че специално в Англия няма голям английски град, в който да няма митинг в подкрепа на българските страдалци.
Въпреки факта, че въстанието е неуспешно като военен акт, саможертвата си е заслужавала. Благодарение на нея днес има българска държава, флаг, парламент, президент, премиер, изпитваме удоволствието от усещането да говорим родния си език.
Все пак основната цел на това въстание е появата на България на европейската политическа карта. Това нямаше да бъде възможно, ако не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското националноосвободително движение. И можем да кажем, че сенките на Ботев, Левски и всички останали мъченици от XVI в. нататък са си отдъхнали на небето.