Без човещина нашият свят е изгубен

Олга МАРКОВА

Не познавам друг кинофорум, който да те подтиква така дълбоко да се вгледаш в себе си и в околните, да преосмисляш реалните човешки ценности, да анализираш обективно сложни понятия като "истина", "вина", "саможертва". Става дума за уникалност на фестивал в световен мащаб: както с откривателския дух на голяма част от точно подбраните за неговата специфика тази година 226 филма от 63 страни (измежду над 2800 кандидатствали продукции), така и с пресконференциите и откровените разговори с техните автори, и особено с дискусиите на отговорно подбрани значими и наболели актуални теми. Цялостната атмосфера неусетно те настройва към креативност, колегиалност и желание да вършиш Добро. А тъкмо това е най-важно в днешния свят, където агресията дебне отвсякъде и задушава дори боязливия опит за нормално общуване. Тя вече доминира във всички сфери на нашия живот; налага се като основна форма на комуникация. И толкова свикнахме с нея, че вече не й обръщаме внимание.

Ето защо започвам с тазгодишната лектория, посветена на психиатричното здраве на обществото. Подбраната тема бе разгледана в различни аспекти от специалисти като проф. Иво Христов, доц. д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Националната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", д-р Татяна Буруджиева - социолог, анализатор на политически процеси, и др. Набелязани бяха факторите, причиняващи зачестилите неимоверно през последното десетилетие разстройства на нервната система, особено при подрастващите, както и зависимостите, които предизвикват нарастващите тревожност и агресия. Изтъкна се фактът, че психозата, получена от наркотици (особено от кокаин), има огромна сила и зловещи последици. Този набъбващ комплекс от разклатени индивидуалности - резултат от 35-годишен разпад на нашето общество, естествено рефлектира върху всички ни. Така се отключват психозите, които формират изострени апокалиптични усещания за бъдещето. 
Сред основните причини за заболяването на нашето социо бе отбелязано изчезването на чувството за общност, за емпатия, за грижа към другия. Тези качества липсват на всеки психопат. Другата опасна заплаха е зависимостта от социалните мрежи, които са в състояние да увредят мозъка на всеки, който се поддава на екранната агресия. Тя безспорно включва и телевизията, и мобилните телефони. Хората с екранно пристрастяване всъщност са изключителни самотници, тъй като не са научени реално да общуват! Става дума за тежка десоциализация. И така стигнахме до апела на форума:

Да се върне човещината, българщината, самочувствието на нашата нация и доверието й в управляващите и в съдебната справедливост! 

пел, който обединява не само организаторите на този обемен фестивал, а и всички нас. Едва ли бихме могли да си представим каква колосална енергия и упорство стоят зад фасадата на този форум! Да си спомним неговата противоречива биография: от създаването му през 1965 г. и изчезването му за дълъг период; от неговото възстановяване през 2014-а, през петгодишното пребиваване в СОК "Камчия", до завръщането му в родното гнездо - Фестивалния и конгресен център с всичките му зали. Няма как да не отбележа заслугата на Илко Раев в тази успешна биография. Дано и на него, и на последователите му стигнат усилията за по-нататък!
Гледайки чудесния плакат на фестивала (за неговото 21-во издание в 60-ата му юбилейна годишнина) - дело на изтъкнатия ни художник и плакатист Димитър Трайчев, сме убедени в бъдещето, което блика от философското послание: "Филмите превързват душевни рани". 

Ето ги и тях. С болезнен вик за мир и добруване в семеен уют, отправен към цялото човечество от италианската игрална батална трагедия "Бойно поле" на Джани Амелио, по сценарий на Карло Патриарка и Алберто Таралио, започна сегашното издание на форума (12-20 юни). Чудесното актьорско трио: Алесандро Борги, Габриел Монтези и Федерика Розелини, успя да извади филма от окопите на безизходицата в края на Първата световна война през 1918 г. и с човешката история на двамата военни медици - приятели от детството, и любимата им - медицинска сестра от Червения кръст, и да апелира предупреждение към днешния ден, когато войните не спират!
С датската вълнуваща драма "Фар, щата Тексас" режисьор-сценаристът Торбен Бех ни въвежда в една от най-значимите теми на нашето съвремие: мизерията, която ражда престъпност. Честният и почтен шофьор на камион Джим е принуден да затъне в безизходния трафик на наркотици, за да събере средства за лечение на тежко болния си син. Достойнството е потъпкано и заплатено с цената на живота на бащата. Напрегнатото, динамично действие на филма се възприема на един дъх и извиква съчувствие.

За мен особено място във фестивалната програма заема изпипаната сатира "Синята пътека", копродукция на Бразилия, Мексико, Нидерландия, Чили. Радвам се, че бе удостоена с Наградата за най-добър игрален филм за своята сюжетна изобретателност и духовита форма. С твърде любопитна история, разказана за 85 минути с чувство за хумор от режисьор-сценариста Габриел Маскаро и с ярко присъствие на актьорите Дениз Уайберг, Родриго Санторо, Мариам Сокарас и Аданило, които умело бламират откачената правителствена идея - за да се увеличи максимално икономическата производителност, възрастните хора да се преместят в отдалечени жилищни комплекси. Но 77-годишната Тереза е на друго мнение: тя се противопоставя на смутеното общество, впускайки се в пътешествие по Амазонка, което ще промени съдбата й завинаги. 
Всеобщо одобрение получи шведската игрално-документална драма "Лике след раждане" (86 минути), завоювала Голямата награда за най-добър филм на фестивала. В сюжета на този пълнометражен режисьорски дебют на дуета на дамите Алексе Ландгрен и Карен Хелене напрегнато се напластяват негативни обстоятелства и постепенно трактовката на конкретната тема за следродилната депресия на Лике в Южна Швеция прераства в особено важен екзистенциален проблем: разпад и спасяване на семейството. За тази художествена реализация от изключителна важност е изпълнението на ролята на главната героиня от Софи Топ-Дюс, която се е прочула на театрална сцена с превъплъщението си в образа на Нора от пиесата "Куклен дом" на норвежкия драматург Хенрик Ибсен.

С комедийно-драматичната копродукция на пет държави "Континентал 25" известният румънски режисьор Раду Жуде отново ни впримчва в катастрофалните последици на съдебната система, чиито изпълнители са обречени да изстрадват сериозни морални дилеми, сред които на преден план се откроява чувството за вина.
Изпитание за 9-членното международно жури бе определянето на Наградата за най-добра режисура сред претенденти от толкова категории в този форум, чийто фокус е човещината. И като че ли наистина френският режисьор Никола Филбер, автор на 109-минутната документална копродукция "На борда на Адаман", се оказа най-подходящият кандидат за този приз. Разбира се, налага се да се въоръжиш с търпение и дълго да "плуваш" по Сена (слава богу, тук зрителите нямат навик да хрускат пуканки!), за да проследиш чудатите изяви и разсъждения на пациенти и болногледачи в психиатричен център с уникална плаваща конструкция, разположена насред реката в центъра на Париж. Съзнанието ми съхрани цяла поредица от колоритни образи на хора - колкото близки, толкова далечни от нас.  
Сред това неизброимо изобилие от теми, сюжети и герои специално внимание заслужава българската документална творба "Забрава" на режисьорката Валентина Фиданова-Коларова, по сценарий на опитния проф. Златимир Коларов. За 28 минути екранно време тя успява, и то с художествени средства на чисто документалното кино, да развълнува аудиторията с подвига на доктор Стефан Черкезов, който спасява 47 души от горящ автобус на 15 август 1963 г. (навръх Голяма Богородица) и умира от изгарянията. А проблемът за личния пример на една колкото обикновена, толкова и изключителна личност, за подвига и забравата е ключов за нашето общество, особено за младото поколение, което далеч не познава подобни личности.
Изненада на публиката поднесе в "Сребърен екран" (филмова програма, предназначена за хора в трета възраст) 15-минутната творба "И това е за тази Коледа", която бях забелязала още миналата година на "Киномания". Това късометражно произведение, реализирано от Петър и Нивелин Вълчеви, със запомнящо се присъствие на Любомир Бъчваров в главната роля, макар и насочено към темата за остаряването, бих назовала филм за живота по повод смъртта. Този трети професионален опит на същата тема, осъществен с лични средства и сега награден, доказва отново факта, че

именно киното дава пример за ползотворно общуване и обединяване на поколенията, за изграждане на единство от идеи и действия

Вярна на позитивния тон и на собствените си предпочитания, ще завърша анализа с руската творба "Синара", получила Голямата награда на Червения кръст. Познаваща отблизо лекарската професия, режисьорката Наталия Лобко намира уникален съвременен пример, който умело възпроизвежда на екрана. Доктор Синара е хирург-гинеколог, последната надежда на много жени. Тя наистина прави чудеса, като извършва рискови операции и дарява редица жени с щастието на майчинството. За да продължи животът, да просъществува светът.