Висше образование за украса

По официални данни до 1989 г. България е на четвърто място в света по качество на образованието. Въпреки че днес се опитват да ни убедят, че в онези времена се е учило наизуст, без да се разбира материалът, учебното съдържание било пълно с куп излишни неща, факт е, че благодарение на всичко това българите са били едни от най-търсените специалисти в развитите западни държави. В университетите са влизали само най-добре подготвените, имало е качествен подбор (навярно е имало и изключения), но като цяло - мястото във висше училище е трябвало да бъде напълно заслужено.
От личен опит мога да кажа, че до първите години на нашия век все още беше останало нещо от качественото преподаване, все още имаше преподаватели в училищата и университети, които си вършеха работата, както трябва, и беше необходимо единствено да слушаш внимателно в час или по време на лекция, за да си улесниш подготовката за изпита. Да не говорим колко трудно беше влизането в университет - подготовката за кандидатстването започваше най-късно година по-рано, а по-амбициозните се записваха на курсове 2 години преди завършването на гимназия. Но тогава имаше хъс, амбиция у младежите. Имахме планове за бъдещето, мечти за сбъдване... И цялото това нещо изчезна само за миг. Ако през 2004 г. например, беше немислимо да се влезе в специалност "Психология", "Политология", "Европеистика" с оценка отличен 5.50 дори на трето класиране, бройките бяха ограничени, то днес, за съжаление, се влиза и само с тройка от матурите...

Защо записват висше?

Този въпрос е много любопитен и актуален, предвид факта, че юношите започват да работят, докато се предполага, че още трябва да ходят на училище. За тези, които го правят, защото семействата им не са добре финансово - разбирам, трябва да помагат вкъщи на родителите си. Но има немалка част, които го правят, за да се чувстват независими и защото са на мнение, че "образованието е за смотани хора". Още, докато работех като учителка и се опитвах да убедя подрастващите да имат отличен успех, да получат стипендия, те ме гледаха недоумяващо, защото тя беше 20 и няколко лева, пък те като сервитьори щяха да вземат в пъти повече. Следователно, твърдяха, че знанията, придобивани в училище нямаше да им трябват в живота, поне нямаше да им носят пари...
Въпреки това има голям брой млади хора, който влиза в някой ВУЗ, а университети в днешно време, колкото искаш, само за... гордост на родителите си. Показателен е случаят с първокурсничка, специалност "Публична администрация", която се нуждае от диплома за бакалавър, за да може в мола да работи в магазин (?!), защото в противен случай - трябвало да стои на щанд в коридора.

За украса и хвалба

Без завършено висше образование в автобиографията е невъзможно да се развиваш, ако искаш да заминеш в чужбина. Защото навсякъде другаде, като кажеш, че си завършил университет, те гледат с възхищение. Само при нас - с пренебрежение. Още повече, че има хора, които "в търсене на себе си" записват няколко различни вида специалности, които в повечето случаи нямат нищо общо помежду си, следователно човек си мисли, че има пред себе си свръхквалифициран кадър, а всъщност е... "специалист по всичко", т. е. по нищо. Но пък и вълкът е сит, и агнето цяло - университети усвояват пари по различни програми, "учащите" получават поредната хартийка, на следващата година се отпускат допълнителни бройки и курсове и се получава един омагьосан кръг от завъртане на пари. Защото те са в дъното на всичко.
Лошото е, че така се заблуждават работодатели от чужбина. Преди две-три седмици се изправих пред следния казус: приятели от чужбина си търсят специалисти-анализатори на актуални теми. Обърнах се към няколко познати в България, част от тях приеха да опитат, но крайният резултат беше потресаващ - нито един анализ не беше приет, защото трудно можело да се каже, че е написан професионално. И тук отново се замислих за качеството на съвременното образование...
Скорошно проучване на чуждестранни студенти посочва, че те биха записали висше образование в България, защото тук може бакалавърската степен да е по една специалност, магистърската - по друга (само се учи допълнително още една година и възниква въпросът как за това време се усвоява материал, който другите са учили 4 г., но това е повод за друга тема), а ако някой реши да продължи с докторантура - може и трето съвсем различно нещо да бъде. 

Колко хора работят 
по специалността си?

Едва през последните години някои катедри решиха да направят справка колко от дипломиралите се при тях в действителност работят по специалността си. Процентът е отчайващо нисък. Това отново се дължи на вечния въпрос с парите - придобитите знания не са необходими за работа в колцентър, където заплатата още преди 15 г. бе четирицифрена, или да работиш в козметичен салон.
Още по-фрапиращ е случаят с политическата ориентация. Парадоксално звучи през XXI в. това да има значение. Както се казва, по-логично е да има дискриминация заради нестандартна сексуална ориентация, но в наши дни тя е по-скоро плюс. Оказва се, че дори някой да е бил пълен отличник като студент, безупречен докторант - място за него в университетските среди няма, ако политическите му възгледи не съвпадат с тези на преподавателите му. Независимо дали има свободно място за асистент, то няма да бъде предложено в повечето случаи на човек с леви убеждения. В момента има много успешно защитили докторанти, които не могат да продължат научното си развитие или да предадат знанията си на други, защото "са неправилни".

Положението в чужбина

Като положително нещо, което трябва да се посочи в днешно време - това са възможностите, които се дават на студентите за няколкомесечна специализация със стипендия в чужбина, практика, при която всички разходи са поети от някоя програма. В България преди години много хора се възползваха от това нещо, но постепенно се наблюдава отлив - парите не били достатъчно, било загуба на време, а навярно и не са свикнали сами да се грижат за себе си. А за такива възможности в много азиатски държави само могат да мечтаят. Защото за тях някой да има висше образование, означава нещо много. Особено, ако е жена. Но дори и да не е, на образования човек се гледа като на бог, той е нещо повече от останалите. Имал е смелостта и волята да постигне това, което малцина са успели. В държави като Камбоджа, например, към такива хора се обръщат с "Ваше превъзходителство", все едно са дипломати.
Никъде в чужбина не е толкова лесно да завършиш висше образование. Дори в Испания, където хората обичат да се веселят непрекъснато. За да те допуснат до изпит, трябва да си присъствал на 90% от лекциите. Ако искаш само да минеш изпита - учиш от записките си. Ако искаш висока оценка - търсиш допълнителни факти от библиографията, дадена от преподавателя. Ако искаш оценка 10 (тя се пише много рядко), трябва да потърсиш още информация. И библиотеките към всеки факултет работят денонощно по време на сесия. А при нас... при нас в миналото останаха и задължителните лекции, и четенето в библиотеките... Както и качественото образование.