Има ли от какво да се плаши Западът?
/ брой: 83
Има ли от какво да се плаши Западът след Девети май тази година? На пръв поглед не - събитието на Червения площад бе уважено от малцина световни лидери, но, както казват хората, важно е качеството, а не количеството.
В Москва отидоха най-смелите. Тези, които не се притесняват какво ще кажат другите, не ги интересува дали ще им бъдат наложени санкции, а някои от тях вече си имат такива и по всичко личи, че много-много не им пречат...
„Вкъщи“ си останаха по-страхливите и тези, които не се свенят да пренаписват историята и да омаловажават значимата роля на Русия за унищожаването на хитлерофашизма.
Ако погледнем обаче случващото се от друг ъгъл, виждаме, че Западът се страхува. Страхува се от факта, че губи контрол над цели държави в различни части на земното кълбо. Страхува се, че лавината вече е тръгнала и скоро Европа и САЩ няма да имат последната дума на международната политическа сцена. Принципът „разделяй и владей“, погрешно разбиран от някои като „наказвай и владей“, се превърна в „наказаните се обединихме“. И то само кои „наказани“: тези, които владеят земи с големи природни богатства, тези, които доскоро бяха смятани за „аутсайдери“ и които вече се развиват икономически със завидни темпове. Те знаят, че ако се сближат и си сътрудничат, ще объркат плановете на „големите“.
Китай и Русия подписаха меморандум за все по-голямо сътрудничество. Подготвят кадри, помагат си взаимно и не се спират да хвърлят камъни по "лаещите кучета". А САЩ и Европа не спират да лаят и да нападат. Но скоро ще се изморят. Пък нека си празнуват Деня на Европа, за победителите той винаги ще си остане Ден на победата, независимо от времената и конюнктурата.