Камери навсякъде, камери и в тоалетните

Още щом преди години започнаха да слагат камери в училище и веднага усетих, че нещо не е наред... 
Камерите най-напред бяха само по коридорите - да се гледа, ако почнат учениците да се бият и да щуреят. За по-голям контрол.
В училище винаги е имало и тормоз между самите ученици, и бой, и любовни разправии, и целуване и какво ли не. 
Училището е порастване, надпревара, състезание, приятелства и всичко, каквото се сетите. 
В училище ври и кипи и ще ври и кипи и слава Богу. 
Какво точно искахме да контролираме с камерите? 
Лично аз не можах да разбера. 
Нито намаляха инцидентите, а след втората седмица на никого не му пукаше, че имаше камери по коридорите. И на мен като учител - също. Просто забравих за камерите.
Между другото, по-съобразителни и издължени на височина ученици се научиха да обръщат камерите наобратно - с дръжките на метлите на прислужниците, лепяха им дъвки и така въпросът беше решен.
После почна въвеждането на камери в класните стаи и в кабинетите – да следяло ръководството дали учителите си вземат часовете, както трябва, кога влизат и кога излизат от час.
Аз не дадох в моя кабинет да има такава камера, защото ми беше унизително, чувствах се неловко, а на педагогическия съвет, на който се обсъждаха тия камери в класната стая, изтърсих, без да ми пука, че може би ще ми се прииска в междучасието да остана сам в кабинета си, да се заключа и да легна на някой чин да си почина. Или просто да изпуша една цигара тайно на прозореца.
Доведен до абсурд и до маниащина, въпросът с камерите в училище, а и навсякъде в живота се превърна в гротеска, в капан. И в бизнес - в наблюдателен бизнес.
Всичко да се контролира.
Навсякъде да има камери, за да има сигурност и контрол.
Дрън-дрън и мъни-мъни…
Сложете първо камери в кабинетите на прокурори и съдии, сложете камери в мерцедесите на бандити и банкери.
Сложете камери в кабинетите на неадекватни министри.
Сложете камери и предавайте онлайн от кабинетите на министър-председатели и шефове на Европейския съюз…
И тогава слагайте камери в училище. 
Като се сложиха камери на всяко кръстовище и на всеки път, какво стана? Намаляха ли престъпленията?
Стана това, че на никого не му пука.
Знам какво евентуално ще се говори за камерите в тоалетните на 138-о училище. Горе-долу имам представа и какво става в тоалетните на всички училища – случва се това, което се е случвало винаги. Пушат се вейпове, цигари и джойнт, понякога има и боцкане, и пиене на по-сериозни „красоти“, уреждат се любовни срещи, доказват се мъжествености, клюкарства се, създават се образци на клозетна поезия и изобразително изкуство и тоалетните лека-полека се превръщат в места, освен за физиологично облекчаване, и за приобщаване към Големия свят на Големите.
В училищните тоалетни става същото, каквото става в тоалетните на барове и ресторанти, в хотелски стаи и президентски апартаменти, по частни острови на извратеняци и навсякъде, където хората се радват на забранените удоволствия на живота. 
Ще има оправдания, че това е направено за сигурността на учениците, майки ще реват, че е незаконно и че някой може да използва записите за порнография, ще се явят едни прокурори и правозащитни организации, които ще се правят на загадъчни сфинксове, докато накрая се окаже, че нещата не стоят както ни се струва. Нищо, че те си стоят точно така. Ще има шикалкавене от Министерството на просветата, ще има мерки… 
За около половин година ще поизчезнат някои камери, за да се завърнат после с пълна сила във вид на изкуствени интелекти, роботи, тоалетни хартии с неподозирани възможности, ароматизатори, които филмират случващото се, и така - до края на света.
Технологиите ни бутат напред и ни оковават. 
Технологиите ни се подиграват. 
Технологиите искат да ни спасят, но и искат да ни поробят. 
Перверзиите стават норма.
Предлагат се закони, които разклащат из основи представите ни за морал и създава такава каша, при която човек губи ориентация кое е добро и кое е лошо. Кое е заради сигурност и кое е заради болни мозъци. 
А да има камери в тоалетната, е идиотщина и половина.  
Детската порнография е гнусна и ниска работа. По-страшна от нея е порнографията с морала и добродетелите ни. Ако все още ги има. 
И нека грижата за децата и внуците ни не се превръща в мания, която може да ги задуши.

Фейсбук