Църквата почита на 12 юни преп. Онуфрий Велики. Преп. Петър Атонски

Св. преподобни Онуфрий Велики 60 години се скитал сам из пустинята

За велики пустинни подвижници ни разказва свети Пафнутий, който сам живеел пустинен живот. Веднъж в него се явило желание да отиде във вътрешността на пустинята, за да узнае има ли там още отци, които служат на Господа повече от него. Като си взел малко хляб и вода, той тръгнал и след четиридневен труден път видял затворена пещера. Влязъл и видял един старец да седи. Приближил, допрял се до него и тялото се разсипало на прах. Пафнутий погребал Божия раб с обичайното псалмопение и молитва, пренощувал при гроба му и на другия ден се отправил по-нататък.
Пътят ставал все по-труден, а пустинята по-сурова и по-безплодна. Ненадейно му се явил мъж светлозарен и чрез едно допиране с ръка до устата му го подкрепил за нови трудове. Така вървял 17 дни, когато видял един човек, покрит от главата до нозете с бели като сняг коси, да слиза от планината. Старецът повикал Пафнутий, като го назовал по име. Това бил Онуфрий, вече 60 години скитащ се из пустинята. Той разказал на Пафнутий живота си. На младост той бил инок в манастир, но в душата му се зародило желание за пустинен живот и една нощ взел хляб само за четири дни и отишъл далече в пустинята. Изведнъж видял необикновено светъл лъч, който като че ли му посочвал пътя. След дълго пътуване дошъл до пещерата, в която един свят старец го приел, като го назовал по име. Онуфрий живял с него известно време, като се учел от него на правилата на пустинния живот. А когато старецът го намерил достатъчно приготвен за подвижнически живот, сам го завел във вътрешността на пустинята и го поселил в пещерата. Няколко години старецът по един път в годината посещавал своя ученик до самата си смърт. Онуфрий го погребал и от деня на неговата смърт живял в дълбоко усамотение, подкрепян чрез молитва и постоянно изучаване на словото Божие. 
Пафнутий прекарал цяла нощ с великия старец в беседа и молитва. А на другия ден Онуфрий благословил Пафнутий и започнал да се моли Богу. Най-после казал: "В Твоите ръце, Боже, предавам духа си!" Внезапно го осияла чудна светлина, чули се гласове на ангели, които пеели и славословили Господа. Ангелите отнесли на небето радостната душа на праведника. Пафнутий дълго плакал над тялото на умрелия и след това намерил камък, издълбан като гроб. В него поставил тялото на подвижника с псалмопение и молитва и го покрил с камъни. 

Преп. Петър Атонски бил войник по професия, но след това станал аскет и отшелник

Петър Атонски е християнски аскет, атонски отшелник и светец, почитан на 12 юни от Православната църква и, заедно със събора на всички монашески отци от Атон, от Католическата църква. Той е от гръцки произход и по професия е войник. Воювайки срещу арабите, e заловен, окован и хвърлен в затвора, след което прекарва дълго време в град Амари в близост до река Ефрат, молейки се на Бог да го освободи от подземията и да го заведе в пустиня, където да се посвети на молитвен подвиг.