Чашата не е решение
/ брой: 237
Отново сме „водещи“ в статистиките - и отново в онези, от които няма повод за гордост. Последната от тях е особено стряскаща: България е сред най-големите консуматори на алкохол не само в Европа, но и в света. Страшна е не самата цифра, а това, което стои зад нея - тихо, масово и дългогодишно пропиване на обществото.
Алкохолът е едно от най-силните средства за бавно претопяване на личността. Той не убива внезапно - той изтрива постепенно. Отнема волята, притъпява болката, но заедно с нея и способността да се бориш. За мнозина той е път към деградация, а за немалко - директна пътека към болестта и смъртта. Днес алкохолът вече е навсякъде и това се вижда с просто око. Мирисът на спирт в градския транспорт, пияни хора по паркове, градинки и спирки - гледки, които вече не ни шокират. Магазини за алкохол и цигари на всеки ъгъл. Те са станали част от пейзажа, "универсално лекарство" на всяка крачка.
Пият млади и стари. Алкохолизмът отдавна няма възраст. Най-опасното обаче е, че растем с това и започваме да го възприемаме като норма. Чашата е станала универсалното ни успокоително, най-лесното средство за притъпяване, за бягство от реалността, за временно забравяне. За някои дори общественото недоволство и протестът се превърнаха в удобен фон за „наливане на гориво“ в кръвта. Докога?
Не разбираме ли, че по този начин бавно деформираме човешкото в себе си? Че вместо да се изправим срещу трудностите, избираме да развеем бялото знаме и да се предадем? Прекомерната употреба на алкохол винаги е сигнал за дълбок проблем - личен, социален, обществен. Няма оправдание за това и не бива да го маскираме като забавление или „нормално ежедневие“. Алкохолът не е отдих. Той е илюзия за покой, която в действителност превръща човека в зависим, а после - в празна обвивка на самия себе си.
Животът в България не е лек. За мнозина той прилича на бойна арена, в която всеки ден се сражаваш, за да оцелееш. Но изборът остава наш - дали ще се опияним, или ще се борим. След първата болка, първото разочарование и първата несполука чашата не е задължителен отговор. Винаги има избор. И от него зависи какъв човек ще се събудиш утре - такъв, който се е отказал, или такъв, който не се е предал.
