Няколко думи
Нищо не остана
/ брой: 239
Потресаваща сценка: лидерът на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски кани журналисти в кабинета си, за да им представи своя нов "Музей на сглобката". Това, което прави впечатление, не е политическият пърформанс (в тези времена той идеално се вписва в реда на нещата), а мълчанието на медиите. Нито един журналист не зададе въпрос. Поне един.
Тук не става дума дали някой одобрява Пеевски или не. Не говорим и за политически позиции. Лидерът на "ДПС-Ново начало" обаче е достатъчно незаобиколима фигура в нашата обществена среда, за да може журналистите никога да не мълчат в негово присъствие, а да го разкъсват с въпроси. Нека да не го питат за протестите, гнева и яростта, но можеха поне да се поинтересуват от неговото мнение дали държавата трябва да приеме нов бюджет, или да се задоволи с продължаване на стария. Ако в присъствието на един политик репортерът мълчи, това е некрологът на журналистиката. Тъжен помен за нещо, което можеше да е велико, но днес е само призрак, обезкостен, безгласен, който вече не плаши абсолютно никого.
Мълчанието на медиите е един от симптомите на тежката политическа криза. Щом медиите не питат, значи вече няма разговор за бъдещето, политиката е бездиханна, а на нейно място са дошли обидите, ритниците в пленарната зала, изобщо един колективен Радостин Василев, безнаказан и неподлежащ на въпроси...
Стефан Продев, незаобиколимият титан на българската журналистика, бащата на съвременните медии, имаше свое верую за журналистите: "Необходимо е да се пише кратко, ясно, точно и смело - нищо повече, нищо по-малко". Точно това е голямата липса днес. Там, където има мълчание, просто няма смелост. А без смелост журналистиката обитава вечно слугинския килер на политиката и това си личи по липсата на въпроси.
Независимо от общото мнение, че във вихъра от подкасти, социални мрежи, статуси и вечни разбирачи журналистиката глобално е в криза, това не е много вярно. Медиите по света продължават да бъдат някакъв еталон за ровене във фактите, изваждане на дребните детайли, които са ключови, и търсене на истината. Журналистиката в България е в криза, защото в последните години тя бе развратена от дребнотемията и външните поръчки. По пътя на антиселекцията за медии у нас минават информационни източници, които не само не търсят истината и не се стремят да разнообразят гледните точки, ами съвсем целенасочено набиват в главите на хората една-единствена "истина" и резултатът е, че обществото вдигна ръце от медиите. И днес вече виждаме резултата - мълчание пред Пеевски, мълчание пред Борисов, тотална липса на въпроси по най-важните проблеми. Тази абдикация е кошмарът на ежедневието и след нея просто вече няма нищо. Останалото е мълчание...
