Отборче
/ брой: 193
Тази есен се изписа и изговори какво ли не за националния отбор по футбол. То не бяха подигравки, то не беше жлъч от знайни и незнайни специалисти. И други такива, коментиращи злободневните теми. Целият негативизъм се оказа напълно заслужен. Т.нар. лъвове записаха една от най-срамните страници в историята на българския футбол. Националите буквално се превърнаха боксова круша, която всеки може да разнася - да прави каквото иска с нея. С представянето си сме на дъното не само на Балканите, а и в цяла Европа.
За нито един отбор от средна класа няма да е срамно да загуби от Испания, Турция или Грузия - всичките участници на Евро 2024. При нас това ще е по два пъти само в рамките на тази есен. Така България остава без победа в каквато и да е квалификация от 2021 г. Унизителното сега е по какъв начин се случва. С бездарна игра, без агресия, борба, себераздаване... Дори сме единствени в пресявките с повече автоголове от вкарани такива - 2:1.
Във Валядолид домакините, настоящи европейски шампиони, изиграха срещата с тренировъчно темпо. И пак не усетиха напрежение, не бяха притиснати от играчите на Александър Димитров. Той пък се оказва специалист с качества, които само в БФС познават и одобряват. Димитров така и не успя да накара избраниците си да покажат, че имат желание да се представят достойно, макар и да нямат шансове да бият "Ла Фурия".
С тези футболисти обаче - толкова. За да има качествени играчи, те трябва да се изграждат в клубовете и при силно първенство. А в момента голяма част от школите се ползват за бизнес начинания. Само в София те са около 80. Т.е. целта не е да се изграждат футболисти, а да се взимат парите на родителите. Те са най-големите спонсори.
Докато работи този модел в българския футбол, националните ни ще бъдат отборче, а не тим, който да е рамо до рамо с водещите сили.