Църквата почита на 16 октомври св. мчк Лонгин Стотник. Преп. Мала Отшелник

Лонгин станал свидетел на Христовото възкресение

В светото Евангелие се разказва, че при кръстната смърт на Спасителя настанал мрак и земята се разтресла, скалите се разпукали. Цялата природа се ужасила. Ужасил се и стотникът, който заедно с войниците бил на пост около Кръста, и извикал:
- Наистина Божи Син е бил Тоя Човек!
Този бележит стотник се казвал Лонгин.
Едно предание разказва, че капка света кръв от прободеното ребро на Спасителя паднала в неговите болни очи и ги излекувала.
След погребението на Господа Иисуса Христа Лонгин пак стоял на стража при Гроба Господен. Той станал свидетел на Христовото възкресение. 

Тогава той вече изцяло повярвал в богочовека заедно с другите двама войници, които били с него на стража

Когато първосвещениците и старейшините еврейски предложили на войниците пари, за да говорят, че уж безжизненото тяло било взето от Христовите ученици, Лонгин открито свидетелствал за възкресението на Господа. Пилат и еврейските началници не могли да се помирят с това, че Лонгин бил най-старши от войниците дори, известен на римския император. А ето, че сега е станал вестител на Възкресението. Те търсели начин да го погубят, но той се отдалечил от тях и напуснал службата си. Приел свето Кръщение заедно с другите двама войници. След това отишъл в Кападокия, където успешно проповядвал словото Божие. След години се настанил в имението на баща си и там прекарвал в пост и молитва.

Слухът за успешната проповед на Лонгин дошъл до еврейските началници

Те уговорили Пилат Понтийски да напише донос до императора и да обвини Лонгин, че като напуснал военната си служба, той възбудил народа против Рим. Озлобените врагове на християнството успели да убедят император Тиберий да осъди на смърт Лонгин и другите двама войници. 
От Йерусалим били пратени войници, за да изпълнят присъдата. На подвижника-изповедник била открита от Бога неговата близка смърт. И той с радост посрещнал в дома си изпратените войници. Но скрил името си. Отпивайки от виното, което Лонгин им предложил, войниците му разказали за заповедта на императора. 

Те били длъжни да намерят Лонгин и неговите двама другари и да ги убият

Лонгин се изненадал, като узнал, че и двамата войници от някогашната стража били осъдени на смърт. Пратил да ги извикат и щом се зазорило, излязъл да ги посрещне. Прегърнал ги и им казал:
- Дойде часът на нашето освобождение. Ние заедно ще се явим пред нашия Спасител Иисус Христос, Когото видяхме при страданията, смъртта и погребението му. Бяхме свидетели и на Неговото възкресение. А сега ще Го видим във всичката Му слава!
След това всички отишли при гостуващите войници, открили им истината и ги замолили по-скоро да изпълнят заповедта. Простил се с домашните си, облякъл погребални дрехи, наредил къде да погребат тялото му, прегърнал другарите си и се помолил с тях. Накрай навел глава под меча. Паднали главите и на другите двама, смели и самоотвержени свидетели на Господнята Пасха. По заповед на Пилат главата на Лонгин била донесена в Йерусалим и хвърлена някъде вън от града.