Няколко думи
Бомбите отварят пропаст
/ брой: 112
Веселин Стаменов
Миналата нощ светът се събуди различен. САЩ, под пряка заповед на президента Доналд Тръмп, нанесоха въздушен удар по три ключови ядрени обекта на територията на Иран. Ракетите поразиха цели във Фордоу, Натанз и Исфахан. Световните агенции говорят за „решителен отговор“, за „възпиране“, за „защита на глобалната сигурност“. Но ние, които четем историята и познаваме логиката на големите сблъсъци, знаем, че всяка война, започната с висок морал и геополитическа логика, завършва с нисък човешки праг на страдание.
Историята е пълна с предупреждения. Когато през 2003 г. САЩ нахлуха в Ирак с обещание за демокрация и стабилност, светът получи десетилетие на терор, разпад и стотици хиляди жертви. Когато през 2020 г. американски дрон уби генерал Сюлеймани, иранският отговор не закъсня - ракети по бази, протести в цял свят, рязко повишение на напрежението в Близкия изток. Историята не се повтаря, казват, но понякога римува. А тази сутрин звучи като римата на погрешно повторение.
Какво ще последва?
Най-логичната и болезнена прогноза: няма да има глобална война, но ще има разгаряне на всички локални конфликти.
Иран няма да удари директно САЩ - това би било самоубийство.
Вместо това ще пусне в ход прокситата си: "Хизбула" в Ливан, хутите в Йемен, шиитските милиции в Ирак. Ще видим атаки по танкери в Ормузкия пролив, дестабилизация в Сирия, възможно насилие върху американски и израелски интереси по цялото Средиземноморие. Това няма да бъде война от телевизията. Това ще е подривна, тиха, мръсна и продължителна ескалация.
Иран, разбира се, ще ускори ядрената си програма. Всяка капка национално достойнство, която можеше да се задържи с дипломация, днес се изпарява под звука на бомбите. Ако до този момент се колебаеха, сега в Техеран няма повече колебание - само посока: към завършен ядрен арсенал. Светът ще се върне в състояние на ядрено напрежение от тип „Израел срещу Иран“, при което нито една дипломация няма да е достатъчна. Поне не в следващите години.
Регионалните сили - Израел и Саудитска Арабия - ще настояват САЩ да довършат започнатото. Но Вашингтон знае как завършват такива намеси. И ако не помни, нека попита майките на загиналите в Мосул, Багдад, Кабул... Европа? Тя отново ще се лута между дипломатически апели и хуманитарни последици. България ще гледа отстрани, а в същото време ще плаща повече за бензин, за ток, за сигурност. Пазарите вече реагират: петролът поскъпва, златото също, страховете растат.
Ние не знаем бъдещето. Но логиката и историята ни дават право да го предположим. И то не е светло. Защото всяка бомба, която пада, отваря пропаст между хората, а не врата към мир. И защото отново се убеждаваме, че политическата аритметика никога не включва числата на човешките съдби.
Оставаме с усещането, че този удар не е началото на победа, а началото на още един кръг в безкрайна война, която този път може и да не приключи никога. Защото когато силата замести разума, а отмъщението се нарича „предпазна мярка“, тогава светът вече не върви към мир, а към безвъзвратна тъмнина.
Фейсбук