Това е сметката
/ брой: 23
Веселин Стаменов
Януари 2026 година. България влезе в клуба на богатите тихо, без фанфари, без шампанско, само с едно писмо в пощенската кутия. Пликът беше бял. Съдържанието беше черно. Сметката за ток беше тройна. Не като за обикновени хора, а като за хора с яхти, нефтени кладенци и поне два острова в Средиземно море.
От този момент стана ясно.
Ние вече не сме бедна държава.
Ние сме скъпа държава с евтино население.
Затова протести не трябват. Те са за бедни народи. Ние сме богати и трябва да празнуваме. Всенародно. С балони. С химн. С електронни фактури. Всички на Ларгото, обединени под новия национален лозунг на неолибералната манифестация- „Кой не скача е бедняк“.
Скачай смело.
Колкото по-високо скачаш, толкова по-скъп става киловатът.
От гледна точка на цени надминахме Дубай. Там имат петрол, небостъргачи и климатикът работи,, без да те заплашва с развод от семейния бюджет. Ние нямаме петрол, нямаме небостъргачи, но плащаме като хора, които ги притежават. Това се нарича развитие. Европейско. Хармонизирано. С усмивка и дребен шрифт.
От гледна точка на приходи сме гордо позиционирани някъде между Северна Корея и кварталната будка за вестници. Заплатите стоят скромно, наведени, възпитани. Те не се бутат в бъдещето. Чакат да мине инфлацията, както чакат автобус, който отдавна не идва.
Политиците обясняват. Те винаги обясняват. Говорят за борси, миксове, компенсации, механизми и външни фактори. Единственият фактор, който хората виждат, е числото най-долу на фактурата. Там няма геополитика. Там има шамар.
Казват ти, че това е пазар. Свободен. Толкова свободен, че винаги удря само клиента. Казват ти, че няма страшно. Страшното било зад гърба ни. Пред нас било светло бъдеще. Светло е, да. Само че свети, докато не платиш сметката. После тъмнее философски.
Ако не можеш да си позволиш отопление, значи не си модерен човек. Модерният човек мръзне интелигентно. С яке вкъщи. С две одеяла. С надежда. Това не е бедност. Това е енергийна култура тип “Урсула”.
Ако не можеш да платиш тока, запали свещ. Романтично е. Традиционно е. Почти възрожденско. Така поне ще си част от историята, която непрекъснато се повтаря.
Ликувай, народе. Ти си богат. Толкова богат, че вече не можеш да си позволиш собствения си живот.
Както би го написал Чудомир, само с една малка разлика.
Това вече не е свободата.
Това е сметката.
Фейсбук
