За религията и образованието

Бончо Асенов


Спомням си, че спорът „за“ и „против“ вероучението като предмет в българските училища избухна най-силно през 1997-1998 г., когато тогавашният вицепремиер и министър на образованието Веселин Методиев обяви, че от новата учебна година децата от II до IV клас ще изучават православно вероучение, че се подготвя учебник по този предмет от група богослови, че към 300 млади свещенослужители и православни богослови преминават курс на обучение за бъдещата им преподавателска работа. По-нататък, заяви той, ще се въведе и мюсюлманско вероучение. Тогава се въведе предмет „Религия“ за децата от II до IV клас, който практически се превърна в преподаване на православно вероучение в училищата.

И до ден днешен се водят дебати

сред обществеността за принципите, въз основа на които трябва да се провежда религиозното обучение и конкретно трябва ли да се въведе вероучението в училищата.
Аз тогава дадох моето мнение в печата, а след това го повторих в издадените от мен три издания на книгата „Религиите и сектите в България“. Сега за пети път ще повторя моята позиция, тъй като тази година МОН, под силното влияние на Св. Синод, реши от следващата 2026/2027 учебна година да се въведе задължително обучение по предмета „Добродетели и религии“ с три алтернативни учебни програми по избор на родители и ученици, а именно: „Религия и православие“, „Религия и ислям“ и „Добродетели (етика)“, които ще се преподават поетапно още от началното образование. Фактически по този начин завоалирано се избягва, но реално ще се въведе в училищата предметът „Вероучение“, който се преподаваше в българските училища преди 9 септември 1944 г. от свещенослужители.
И както тогава, така и сега, противниците на вероучението, сред които съм категорично и аз, се позовават на Конституцията и Закона за образованието, съгласно които образованието в нашата страна е светско. Да припомним:
- в Конституцията е казано в чл.13, че „Религиозните институции са отделени от държавата.“;
- в Закона за образованието е казано, че „Предучилищното и училищното образование в България е светско“ (чл.11), а в Правилника за прилагане на Закона за образованието изрично се казва в чл.4, ал.1, че „Светското образование не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини“ и че „В светските училища религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети“ (ал.2). С допълнение на Правилника обаче от 2023 г. се допуска, че „В светските училища могат да се изучават религии в часовете, определени за задължителноизбираема или свободноизбираема подготовка. Обучението по учебния предмет „религия“ се извършва съгласно инструкция, издадена от министъра на образованието и науката“.
Вероятно тази разпоредба дава основание понастоящем да се търси начин за преподаване на религиите. Но не и по този начин, както се предлага сега от МОН. Защото с тези програми и конкретно „Религия и православие“ и „Религия и ислям“ фактически

ще се пропагандират идеи, учения и доктрини

в българското училище на двете религиозни организации, независимо кой ще ги преподава. Преподаването отделно на православната и мюсюлманската религия реално води до засилване на отчуждението на децата и техните семейства по етнически и религиозен признак в районите със смесено население. Що се касае до програмата „Добродетели (етика)“ тя има своето място в другите предмети и конкретно в Етика-та и включването й в този предмет е изкуствено. Защото тези добродетели се оформят първо в семейството, след това в училището и по-нататък в социалната среда, в която живее човек. И те не са толкова религиозни, колкото общочовешки и са възприети от почти всички религии по света, включително и от православната християнска религия и църква.
Но предмет "Религия" (ако искате я наречете История на религиите или Сравнително религиознание)

трябва да има в училищата

Защото в една съвременна образователна система трябва да се дават на учащите се знания относно възникването, развитието, учението и състоянието на традиционните религии в света, които са разпространени и в България. Те са част от световната и българската история, философия, култура и морал, поради което трябва да станат и част от знанията, които ще се дават на учениците. И въз основа на които те ще доизграждат своя мироглед и своята ценностна система. Тези знания ще дават и онази ориентация на младите хора, която ще ги предпази от нашествията на сектите в нашата страна. Тази позиция е в унисон и с Препоръка 1178/1992 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, че в отговор на дейността на сектите трябва да се засили даването на информация за традиционните религии в рамките на образователните програми. Обществото ни също е съзряло за потребността от въвеждането на отделен учебен предмет в училищата, в който да се изучава религията като исторически, философски и културен феномен и в който учениците да придобиват онази обща религиозна култура, която ще им е необходима, за да се ориентират в съвременния сложен и в религиозно отношение свят.
Въвеждането на учебен предмет „Религия“ обаче трябва да стане при

спазването на следните принципи:

– учебният предмет да дава знания за религиите (и сектите), а не да пропагандира техните доктрини;
– да не се отделят в отделни програми знанията за православието и исляма, а да се дава обща представа за религиите в света. Включително за католицизма, протестантството, юдаизма, индуизма, бахаизма, които ги има и в България, а защо не и за българския феномен - Бялото братство (дъновизма). И може би да се засегне и нашествието на сектите, особено на агресивните и манипулативни, за да ги знаят децата и да се предпазват от тяхното влияние. Ще се повторя - целта е учениците да добият най-обща религиозна култура;
– да не се допускат свещенослужители в училищата, както и религиозните организации да ги използват за религиозна обработка на подрастващите и за прозелитични действия;
– да се преподава в средните училища, когато децата имат вече изграден по-ясен мироглед;
– да е съобразен с цялостната система на преподаваните хуманитарни дисциплини в учебните заведения.
Спазването на тези изисквания гарантира конституционността на новия учебен предмет „Религия“, който няма да противопоставя и пропагандира, а ще обединява, ще дава знания. Така ще бъде защитен светският характер на образованието в българските училища и то ще бъде в унисон с европейските стандарти в това отношение.