Първи дом за младите - мисия невъзможна

В последните години животът под наем се превърна от временна необходимост в дългосрочна реалност за голяма част от младите хора в България. Поколението, което някога вярваше, че със стабилна работа и спестявания ще може да си позволи собствено жилище, все по-често се сблъсква с пазарна действителност, която изглежда непреодолима, пише Дарик нюз.

Пазарът на имоти - реалност срещу възможности

Средната цена на квадратен метър в София към юни 2025 г. надхвърля 2300 евро, а в Пловдив, Варна и Бургас тя варира между 1300 и 1800 евро. Само за последните три години стойностите са се увеличили с над 35%. Този ръст се дължи на няколко фактора: ограничено предлагане, инвестиции в недвижими имоти като сигурен актив, ръст в краткосрочните наеми (Airbnb), както и засилен интерес от чужденци.
Паралелно с това средната заплата в страната се движи около 2000 лв. нето, което прави идеята за покупка на жилище почти абсурдна без сериозна помощ от родители, наследство или заем с дългосрочна обвързаност.

Заплата срещу ипотека

За млад човек с доход от 2000 лв. месечно ипотека за апартамент от 80 000 евро означава вноска от минимум 1000 лв. на месец - при условие, че има спестени поне 20% от стойността за първоначална вноска. Много банки вече изискват стабилна кредитна история, без други задължения, а някои и поръчител.
"Виждам всеки ден как двойки с добро образование и работа отлагат покупка на жилище, защото не искат да станат заложници на ипотека за 30 години при тези условия", споделя брокерът Гергана Тодорова от София.

Личните истории зад статистиката

Анелия и Виктор са млада двойка от Пловдив – тя е учителка, той програмист. "Имаме общ доход над 5 000 лв., но при инфлацията и разходите за дете просто не можем да спестим за първоначална вноска. Вече пета година сме под наем."
Нели, 29-годишна юристка от Варна, разказва: "Постоянно чувам, че щом нямам собствено жилище, не съм "стигнала никъде“. Но не мога да си позволя апартамент в града, където работя. Това е реалността."

Емоционалната цена на несигурността

Освен финансовата страна, животът под наем носи и психологически последици. Много млади хора споделят, че се чувстват в застой – не могат да планират семейство, не смеят да инвестират в обзавеждане или дори в кариерни промени.

Как е в Европа?

За разлика от България, в страни като Германия и Австрия животът под наем не се възприема като провал. Държавите предлагат сигурност чрез дългосрочни договори, контрол на наемите и социални жилища. Според Евростат, близо 49% от младите хора в Германия живеят под наем, но при добри условия.
В България обаче защитата на наемателя е слаба, договорите често са устни, а контролът върху пазара - минимален.
Проблемът не е, че младите не искат да поемат отговорност. Проблемът е, че системата им поставя невъзможни условия. Ако искаме бъдещето на България да остане тук - с хора, които създават, инвестират и се развиват - трябва да създадем среда, в която домът не е лукс, а възможност.

Дарик