Подоходна гонка

Постановка

Напоследък все по-често се съпоставя динамиката на доходите на населението у нас, от една страна, с прираста на производителността на труда, от друга. Съпоставката не е в полза на производителността на труда. Доходите на населението у нас (най-вече за сметка на официално отчитаната работна заплата) нарастват изпреварващо, което оказва продължителен натиск върху конкурентоспособността на местното производство.
В настоящата бележка се оценяват различията в заплащането на труда в ЕС като предпоставка за преливане на подоходни ефекти.
Eurostat не публикува информация за величината на доходите от труд на населението в различните страни. Видимо се преценява, че начинът на отчитане на доходите от труд в отделните страни на ЕС не е унифициран. Редица международни информационно-аналитични сайтове обаче оценяват въпросните различия. Биха могли да съществуват проблеми, свързани с точността на оценките, но като ориентировъчна картина и динамика тяхното информационно съдържание е достатъчно приемливо.
Използваната по-долу информация е акумулирана и представяна от популярния информационен сайт с Интернет-адрес countryeconomy.com

Подоходни различия

В графиката по-долу е представена средната годишна заплата, оценявана в EUR, за страни СИВ-ЕС (Естония, България, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия), съпоставена със същия показател средно за еврозоната, за 2023 г. (последна актуална оценка).
Различията на Фигура 1 са достатъчно показателни. Заплащането на труда в страните СИВ-ЕС е най-ниско в ЕС, респ. в еврозоната, а у нас то е най-ниско в целия ЕС. Подредбата се поддържа систематично във времето и не съществуват основания за промяна в близко бъдеще.
Ако разделим страните в ЕС формално на две групи, като първата включва 14 страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ - Естония, България, Гърция, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия), а втората - останалите 13 страни от Западна Европа (Португалия, Испания, Италия, Австрия, Ирландия, Франция, Германия, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Швеция, Дания, Финландия), то непретеглената средногодишна заплата в първата група страни се оценява на 20,8 хил.EUR, докато във втората група тя е 51,3 хил. EUR, т.е. близо два и половина пъти по-висока! А средната заплата у нас е под 60% от същия показател в първата група и примерно една трета от средната заплата в еврозоната!
Съществуват чувствителни различия между страните СИВ-ЕС. Непретеглената средногодишна заплата сред четирите страни, които са членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва и Словакия) е 20,1 хил. EUR, докато за останалите четири страни (Полша, Румъния, Унгария и Чехия) тя е по-ниска – 19,2 хил. EUR. Наблюдаваното различие не е следствие от по-високо развити икономики в първата група (Естония, Латвия, Литва и Словакия), а от по-силното влияние и въздействие на развитите икономики вътре в еврозоната.
През последната декада България стартира с най-ниско заплащане на труда и постига прираст от 2,5 пъти, но все пак е изпреварена от Румъния и Литва (с 3 пъти прираст). Последният факт показва, че възможности за ускоряване на прираста на заплащането на труда у нас съществуват, но не се използват.

Аналитична оценка

Натискът за изпреварващ прираст на доходите от заплати у нас ще се увеличава и тепърва предстои да се почувства по-осезателно. С увеличаването на степента на интеграция на страната ни в европейските социално-икономически структури все по релефно ще се открояват подоходните различия, а населението ще реагира много по-болезнено на опашкарското подоходно изоставане у нас.
В един от регулярно оценяваните измерители на макроикономическите дисбаланси (наречен „Номинални разходи за единица труд“[1]), Европейската централна банка обръща внимание на прекомерно бързото нарастване на разходите за единица труд, съотнесено към прираста на производителността на труда, най-вече и особено за страните от ЦИЕ. Въпросното съотношение е подчертано високо за нашата страна. Картината от Фигура 1 показва, че изпреварващият прираст на разходите за труд у нас се свързва не с високо заплащане на труда, а с ниско равнище на производителността на труда. По-чувствителният прираст на производителността на труда изисква и предполага значително по-висока инвестиционна активност, а тя продължава да е неприемливо ниска у нас. Ускоряването на инвестиционната активност в страната изисква ефективно съчетание на публични и частни инвестиции, което макроикономическото управление у нас не показва че разбира и осмисля.
Относително високите разходи за труд са следствие и от стремежа за ускорена номинална монетарна интеграция на страните с по-слаби икономики към социално-икономическите реалности на развитите икономики. Същевременно непремерено бързият прираст на заплащането на труда потиска конкурентоспособността на местните икономики и те ще трябва да решават проблемите си в крачка, за да поддържат обществената жизненост и социално-икономическия мир.
Ярко изявените официални аспирации у нас за непосредствено включване към еврозоната следва да отчитат и да се съобразяват с обстоятелството, че членството в еврозоната ще премахне всякакви явни и неявни, видими и невидими ограничения за преливане на ефекти. При такава ситуация драстичните междустранови подоходни различия ще се чувстват много по-непосредствено и ще се възприемат много по-болезнено.

Заключение

Чувствителното изоставане на заплатите у нас в сравнение с европейските в определена степен е и цена, която страната ни плаща за продължителното поддържане на паричния съвет. Високото социално разслоение у нас (най-високо в ЕС) също съдейства за подтискане на средното заплащане на труда.
България е членка на ЕС и се стреми да се включи в еврозоната, в която действа единна валута и съществува почти пълна свобода на презгранично движение на хора, стоки и услуги. В такъв случай преливането на ефекти е неизбежно. В конкретния случай протича ускорена гравитация на заплащането на местния труд към средноевропейското.
Докато местната икономика изостава от европейските икономики по качество и ефективност, заплащането на труда у нас ще изостава от средноевропейското. Сходимостта на местните заплати към средноевропейските обаче е неминуема и неизбежна.
Макроикономическото управление следва да се съобразява с наличните и очаквани реалности и да възприеме подходящо решение.
Две са възможните най-общи макроикономически решения. Едното изисква страната да се адаптира към европейските подоходни реалности преди включването към еврозоната, а второто предполага въпросният процес да се извърши след включване към еврозоната, едва ли не автоматично.
Изборът на по-големите страни СИВ-ЕС (Полша, Румъния, Унгария и Чехия) е първият вариант. Тяхното решение е да се включат към еврозоната при достигане на достатъчна и задоволителна степен на обществено-икономическа конвергенция към европейските реалности. Позицията извън еврозоната предоставя по-добри възможности за ускоряване на конвергенцията.
Ние се опияняваме от очакването процесът на конвергенция да се реализира по същество след включването ни към еврозоната, почти автоматично, при твърдата теглителна сила на развитите европейски икономики. Нашата история изобилства от подобни по характер магически очаквания, които като правило са ни водили към тотални разочарования.

[1] Nominal unit labour cost per hour worked

Икономически живот