Какви 2 евро и 56 цента?

Преди дни стана ясно, че в конкуренция за Дума на годината в България е избрана думата "евро". И докато приемането на новата валута е ключово икономическо събитие за историята на страната ни, то левът отдавна е надхвърлил номиналната си стойност и вече е част от фолклора. От 1881 година, когато са отсечени първите стотинки, до края на 2025 г. той се е превърнал в своеобразен символ на националната ни памет. Не само заради силата на лъва от герба ни, а защото е навлязъл в речта ни, в обичаите, в начина ни на мислене.
Свикнали сме да "цепим стотинката на две", да работим за "жълти стотинки", да питаме "какви 5 лева" (вече 2 евро и 56 цента), да слагаме стотинка в баницата и питката на Коледа, както и да пазаруваме от Магазина за един лев. С приемането на еврото обаче е вероятно употребата на тези изрази постепенно да намалее и да се появят нови. Това не означава, че сме родоотстъпници и не помним историята си - напротив, означава, че езикът се приспособява и развива.
Ето и някои от знаковите изрази с левове и стотинки, които навярно ще изчезнат от ежедневния ни речник.
Стотинката - единица мярка за достойнство и характер. В нашата народопсихология най-дребната монета парадоксално се е превърнала в най-тежката мярка за човешката същност - с нея измерваме достойнството, морала, унижението, честността, заплатите си и дори житейските неволи.

А какво да правим със стотинките?

"Ще те направя на две стотинки".
- Ще те унижа жестоко, ще те смъмря публично, ще ти срина авторитета. Изразът идва от идеята да обезцениш някого до възможно най-ниската стойност.

"Работя за жълти стотинки".
- Полагам труд срещу обидно ниско заплащане.

"Нямам (нито) пукната стотинка".
- Напълно съм разорен.

"Цепи стотинката на две"
- Изключителен скъперник или педант.

"Броя си стотинките".
- Живея в недоимък, едва свързвам двата края, внимавам с всеки разход.

"Не давам (и) стотинка (за това)"
- Нещо не струва нищо за мен или категорично отказвам да платя/помогна.

"Не струва и пукната стотинка".
- Нещо (или някой) без никаква стойност, качество или морал.

"Връщам/изплащам всичко до (последна) стотинка".
- Израз на абсолютна честност и точност. Пълно издължаване.

"Събирам стотинка по стотинка".
- Спестявам с много труд и лишения.

"Две стотинки не давам (за мнението ти)".
- Пълно пренебрежение. Вариация на "пет пари не давам".

"Продаде се за жълти стотинки".
- Човекът е предал принципите си, приятелите си или каузата си срещу унизително малка облага.

Левът - мярката за реалност

И ако стотинката е единица за достойнство и морал, то левът е мярката за нашата реалност - понякога сурова, понякога комична - с него изразяваме пълно недоумение, с него описваме евтиното щастие и пак с него измерваме целите си. 

"Какви 5 лева?!"
- Израз на пълно недоумение, изненада или възмущение. Използва се, когато някой говори глупости или нещо неуместно. Смята се, че навлиза масово чрез хумористични предавания (скечове) през 90-те или от градския жаргон.

"Левче-кефче".
- Жаргонен израз, възникнал с появата на магазините "Всичко по 1 лев". Означава нещо евтино, което носи радост, или самата идея за евтина покупка.

"За един лев (човек ще убие/майка си ще продаде)".
- Използва се за описание на алчни и безскрупулни хора, готови на всичко за малка печалба.

"Даде и последния си лев".
- Изразява висша форма на жертвоготовност.

"Няма 5 лева да се обръсне".
- Използва се за беден човек - често като подигравка или обида.

"За 5 лева работи, без 5 лева не стой".
- Утвърждава идеята, че всеки труд е по-добър от безделието.

Левът в култови фрази от българското кино

Е, от ежедневния ни речник може и да изчезнат, но от сценария на българските кино класики - едва ли.  Ето някои от фразите, в които левът остана запечатан.
"Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10 лв..." /"Та аз за 10 лв. човек убивам бе, мой човек!" - "Оркестър без име"

"Сега, за миналия път и за днес - по 2 лева, общо 4 лева." (ученикът му дава банкнота от 5 лева)/"Така, значи, от мен искаш 1 лев"/"Да.../"Ама аз нямам един лев. Един лев нямам..." - "Оркестър без име"
- Детето си плаща за урока по цигулка.

"Ще ти давам по 10 лева надник, ама да ми седиш като на плаж, по бански". - "Баш майсторът на море"

"Една боза от 6 стотинки". - "Момчето си отива"
- Тази реплика на Ран (Филип Трифонов) стана символ на "соца" и фиксираните цени, които днес предизвикват умиление.

Дир БГ, със съкращения