КЬОШЕ НА КЛАСИКА
ТРЕВОЖНИ ДНИ
/ брой: 72
Тома ИЗМИРЛИЕВ
Печално и мъртво течеше си времето,
безцветно се нижеха сивите дни,
сломени на страшната криза от бремето
не търсехме вече дори новини!
Окачили мълком, без ропот на куката
безумни химери и светли мечти,
кажи го, привикнахме вече със скуката
и нейния призрак без ропот търпим.
Но ето стихийно развихри се стачката,
раздвижи народа, пробуди града
и вдигна се повик: "Стегнете спирачката,
че дебнат ни напаст и страшни беди!"
Туй - вместо да търсим виновник за стачката,
да видим колая на тази беда -
че редом със нея, размахал косачката,
с ехидна усмивка пристъпя Глада!
1929 г.