Свадата Тръмп-Мъск

Изненадващо пламналият конфликт Тръмп-Мъск се дължи както на идейни причини и бизнес интереси, така и на "екзотичните" индивидуалности на двамата мъже, свикнали да се налагат.
Към първата група причини трябва да се посочи критиката на най-богатия човек в света Илон Мъск към законопроекта за намаляване на държавните разходи, който той нарече "отвратителна мерзост". Според предприемача това ще "увеличи и без това гигантския дефицит на бюджета" и "ще натовари американците с непосилен дълг". Отделно Мъск е настоявал президентът да се откаже от "бизнес рожбата си" - митата. Твърди се, че от нея Мъск загубил няколкостотин милиона долара. Като персона, която не отделя поглед от непогрешимостта си, той подклаждаше огъня с идеята да подкрепи  Демократическата партия на междинните избори или да създаде своя партия и дори подкрепи идеята за импийчмънт на държавния глава.
На свой ред Тръмп обвинява Мъск, че не си изпълнявал съвестно задълженията като шеф на новосъздаденото Министерство на държавната ефективност, заради което бизнесменът бе упрекван от други хора в президентското обкръжение. Тръмп отмени разпореждането, което "принуждаваше всички да купуват електромобилите", които пък бяха "иновативната рожба" на Мъск. Президентът заплаши да разтрогне милиардните държавни договори с компании на Мъск и така да спести пари, заплаши го също с тежки последици, ако подкрепи демократите, и оказва натиск върху влиятелните донори и представители и на Републиканската партия да изразят подкрепата си за него. Администрацията му критикува милиардера, че се ръководи единствено от собствените си интереси.
Втората група причини започва със самохвалството на Мъск, че спечелил президентските избори на Тръмп. Позволи си да блъсне след заседание финансовия министър Скот Бесент, който му бе опонент по разходите. Дори пусна в мрежата си "Екс" компромат, че Тръмп бил замесен в педофилската мрежа на Джефри Ъпстейн, макар по-късно да махна поста. 
Тръмп пък го нападна, че е превъртял, държи се като дете, което взимало дрога за конфликта с него.  
Сигурно и двамата имат своята правота. И все пак - впечатлението за дете, което се тръшва на земята, задето не му е купен сладолед, подхожда повече на най-богатия човек на Земята, отколкото на лидера на най-богатата й държава.