Като в детска игра
/ брой: 107
Ованес Торосян
Децата, като искат да им купя простотии, им казвам: "Мама не дава". А когато отиват при мама, тя казва: "Тате не дава".
Нещо такова забелязвам в културния ни сектор.
Може би за мама и тати културата е простотия. Като малък искахме с брат ми пистолети с капси, убедени, че това не са тъпотии, а важна част от изграждането ни като момчетии. И понеже ни казваха, че сме нямали били пари, си правехме пистолети от пръчки, лъкове от клони и пак се забавлявахме.
Е, като в детска игра ще си въобразяваме театри, ще играем на концерт...
Аха, аха, сетихте се за какво говоря - същото като едно време. Само трябва магазинерите и те да се включат в играта и вместо пари да приемат листа от дървета. Паралелно сценографите да се научат да правят въображаеми сценографии, композиторите - въображаема музика, директорите да управляват въображаеми служители.
И така, като се засилим всички, може да основем първата въображаема държава с въображаеми управители. Основата я имаме, сега с тънката пиличка, както казва един колега.
Фейсбук