Тежките въпроси

Един аспект на ужасяващата, кошмарна и разтърсваща драма с "домовете на ужаса" не ми дава мира и спокойствие. Ясно е - хищниците, които се възползват от човешкото нещастие, алчни за пари, заслужават позор, затвор и вечно презрение. Това не са хора, а зверове в човешки вид. Не можеш да връзваш хора, да ги упояваш, да ги държиш гладни като в концлагер, да ги биеш и да твърдиш, че принадлежиш към човешката раса. Не, съжалявам. Ти си хлебарка. Нищо повече.
Но какво правим с онези, които буквално са захвърлили родителите си в домовете на ужаса?
Защото паразитите нямаше да могат да съществуват, ако имаше хора, които се интересуват и са загрижени за съдбата на своите близки. Това е уравнение с две изравнени страни.
Ужасно е да видиш как човек, виновен само за това, че е възрастен, е захвърлен от дъщеря си в дома за 1000 лева на месец. И това като сапун сякаш е измило всичките й задължения. Баща й е без телефон, бяга три пъти от дома, пребиват го, връзват го, кара с филия и половина хляб на ден, но щерката в чужбина не дава пет пари. Не се обажда. Не се интересува.
Нали хвърля пачка всеки месец, защо й е повече да се занимава?
Това е разтърсващият въпрос.
Преките извършители ще ги разследваме и осъдим. Но какво правим с косвените съучастници.
Моя позната преди няколко месеца търсеше дом за майка си, която е с деменция и попадна на "хосписа" в Говедарци. "Само като видях непраните одеяла, мръсните тоалетни и хлебарките по пода, скъсах предложените документи и си тръгнах с майка ми", разказваше ми тя. И заявяваше това като някакъв вид героизъм. Още тогава тя си задаваше въпроса кое човешко същество ще може да захвърли родителите си в такава мизерия и повече да не ги погледне.
И, нека да не си кривим душата. Тези деца, които и сега не търсят родителите си, след като цялата картина на мизерия и потрес станаха ясни, не са изолирано явление. Това е закономерната дееволюция на едно общество, което остана не просто без път напред и ценности, а попи цялата токсична атмосфера на чалга, егоизъм и сребролюбие.
И това е едва началото на този мрачен процес на деградация.
Тепърва ще берем горчивите му плодове и те ще изглеждат все по-шокиращо и налудничаво. Ще се сблъскваме с отвратителна неблагодарност и незаинтересованост, защото точно това посадихме в отровната нива на прехода. Къщите на ужаса са закономерност, която наранява. Тези, които не търсят родителите си - също.