Танц преди избори

Проф. Любомир Халачев

В една малка брошурка от 1939 г. открих упътване, наречено „ръководство по модерни танци“. В него накратко се описва как можем да се научим да танцуваме, защото, без да умеем да танцуваме, както се казва в тази брошурка, появата ни в обществото няма да е успешна. Във всеки танц ще стоим смешно и най-малкото ще настъпваме дамата по краката. Очевидно тогава все още е имало значение дали можеш, или не можеш да правиш нещо - дори когато става дума за такива наглед прости неща, като умението да танцуваш. И оценката на обществото дали можеш, или не можеш да правиш нещо, е била важна за хората.
Да видим как стоят нещата днес. Разбира се, става дума за онези модерни танци от 30-те години. Не можем да ги сравняваме с днешните съвременни танци, които понякога изискват особени акробатични умения. Но сигурно, ако имате подходяща брошурка, и те могат да бъдат научени. В крайна сметка погледнете в интернет или питайте ChatGPT - ще получите веднага необходимата информация. Споменавам го, защото си мисля, че някои наши политици, когато взимат решения не само за танците, а за много по-сложни неща, не ползват нито едното, нито другото, нито третото. Откъде се учат какво да правят - интересен въпрос. Сигурно някой отгоре ги съветва!
Защо започнахме с тази малка брошурка, която ни учи да танцуваме модерни танци? Като си мисля за отминалите времена, си казвам, че не е лошо някой да се сети и да напише малка брошурка със съвети за депутатите - какво да правят и какво да не правят. Особено сега, защото идват избори. Понякога е нужно да ти кажат или да ти покажат, за да се научиш.
Знаем, че най-сигурната защита срещу всякакви изборни нарушения е високото избирателно участие. И разбира се - пълноценното участие на всички партии в преброяване на резултатите. Всички партии, които кресливо обясняват как се борят срещу фалшивите избори, мечтаят само за едно - „нашите“ хора да получат гласовете. Без значение дали е на хартия, с машини или със скенери, без значение колко процента ще гласуват. Може да са десет процента гласувалите - но да са от „нашите“. Защо го казвам? Защото не виждам никъде борба за активизиране на населението да гласува. 
Така например, както се борихме цяла година и с много пари да обясним на хората защо е хубаво да плащаме хляба и сиренето в евро. Борбата е само за промяна на изборния кодекс, сякаш сам по себе си някакъв закон може да спре фалшификациите. Това е поредната илюзия, защото всичко зависи само от хората. Колкото повече гласуват, толкова по-малко значение ще имат изборните фалшификации. Също така не се вижда активност по линия на участие на партиите в изборните комисии. Трябва да кажем, че една част от партиите не могат да участват активно по разбираеми причини - нямат структури по места. Но, това си е техен проблем...
Освен това не е лошо хората да видят, че депутатите искат и умеят да се учат. Една подобна брошурка като тази, за която споменах в началото. Само че не как да танцуваме, а как да участваме в изборите. Например - да се напише, че не е хубаво да се плаща на хората, за да гласуват. Ако някой иска да помогне на бедните хора - да им даде помощ от сърце, просто така! Никак не е хубаво да се карат някои хора да снимат в тъмната стаичка как са гласували, за да оправдаят получените пари. Или да се казва с груб глас, че ако не се гласува за този, който е посочил кмета, няма да има дърва за зимата. Не е човешко - как ще се топлят хората, ако нямат дърва. Особено в някои села, в които, представете си, все още няма централно парно отопление. Също така никак не е добре да се обикалят общините, в които няма вода по цяла година и да им се обещава, че ако гласуват за кандидата, който седи в колата, ще имат вода веднага след изборите. Не е хубаво, защото водата не зависи от депутата. Освен това да се обясни на хората от избирателната комисия, че като драскат безразборно по бюлетините с идеята да свършат някаква работа на своя кандидат, няма да оправят положението на държавата. Точно този кандидат, който разчита на надрасканите бюлетини, няма никак, ама никак да им помогне след изборите. С две думи - хубаво е да се напише подобна брошурка. Малка, тънка, само с кратки и ясни изречения. Без много непознати думи и объркани мисли.
Дали ще се намери такъв просветител, преди да започнат изборите! След това сигурно ще се появи, но няма да ни трябва.

Поглед инфо