
Православен календар
Църквата почита на 25 юни св. прпмчк Прокопий Варненски. Св. прпмчца Феврония. Преп. Дионисий Атонски
/ брой: 114
Прокопий Варненски на 12 години пожелал монашески живот и се оттеглил на Света гора
Преподобномъченик Прокопий произхождал от околностите на Варна. Бил син на благочестиви родители. Като станал на 12 години, той пожелал монашески живот и се оттеглил на Света гора. Като пристигнал там, се подчинил в послушание на един старец, на име Дионисий, който се подвизавал в скита "Свети Йоан Предтеча". А след време приел от него монашеско подстрижение. Блаженият по природа бил незлобив, украсен с особена простота на нравите и мнозина се възхищавали на неговата доброта, послушание към стареца и търпение в трудностите на аскетическия живот.
Но врагът на човешкото спасение не търпи да гледа такива добродетели в един юноша. Затова въстанал против него със силна духовна борба и започнал всеки ден да му навява помисли да се върне в света.
Бедният Прокопий не устоял на тези помисли и решил да напусне мястото на своите подвизи
Явил се в град Смирна. Врагът започнал да му внушава друг помисъл, по-лош от първия: понеже оставил подвизите на покаянието и не устоял в тях търпеливо докрай, а се върнал в света, то непременно ще бъде подложен на мъчение. Смущението на душата му особено се увеличило, когато узнал, че мнозина го окайват за това, че напуснал светогорския скит, което го хвърлило в отчаяние и го довело до решимостта да изпусне от ръцете си котвата на благочестивата вяра. И така един ден той отишъл при градския кадия (съдия) и заявил желанието си да стане мюсюлманин. Кадията му заповядал да произнесе някои хулни думи, което отстъпникът и направил, посъветвал го да остане твърд в своята решителност и след 15 дни турците му наложили и самия печат на своето нечестие - обрязали го.
Щом отстъпникът приел всичко това, съвестта започнала да го гризе и той решил да потърси лек за душата си
Тайно отишъл при свой предишен приятел духовник, който го познавал още когато бил в светогорския скит, разказал му всичко и прибавил, че има намерение да умие душата си от ужасния грях на отречението чрез проливане на своята кръв. Духовникът видял твърдостта на неговата мисъл и благословил намерението му. Оттогава мъченикът започнал по-често да го посещава, като правел това с голяма предпазливост 15 дни, докато позарасне раната му от беззаконното обрязване. След като болките попреминали
един ден той отишъл при кадията, хвърлил от главата си зелената мохамеданска чалма
и с голяма смелост започнал да изобличава тяхната религия и да укорява нейния основател. Виждайки непроменимата му мисъл, беззаконниците решили незабавно да му отсекат главата. Когато мъченикът бил доведен на лобното място, неговата смелост, спокойствие и мъжество хвърлили в изумление агаряните и никой от тях не смеел да го обезглави. Но имало един отстъпник от Христа, известен със своята свирепост и превъзхождащ другите със злобата си - него довели на лобното място и той изпълнил това, което не могли да сторят природните варвари. Това станало в град Смирна на 25 юни 1810 г.