Съвет на лакеи

Четири пъти годишно българският министър-председател ще сяда на една маса с американския президент. Такъв изящен аргумент даде тези дни евродепутатът от ГЕРБ Андрей Новаков в коментар за прибързаното и необмислено присъединяване към частното НПО на Тръмп, помпозно наречено Съвет за мир. И не е само той - цяла плеяда от геополитически лакеи и икономи се изреди да ни обяснява какво стратегическо предимство ни дава решението на правителството, как това е великолепен ход в един разтърсван от политически земетресения свят, как България е станала ключов играч в голямата игра и всички останали досадни глупости. От Соломон Паси, който изсъска на Цветанка Ризова да престане да му задава въпроси, до Георг Георгиев всички надуха вувузелата и се опитаха да спукат тъпанчетата на българския народ. Георгиев дори допълни, че някои решения трябва да се вземат бързо, няма време за губене. И още по-епично: "По-добре да си на масата, отколкото част от менюто". Което по същество е признание за ролята на Съвета, но както й да е.
На целия този фон от розови въздишки като студен душ дойде новината от вчера, че кабинетът няма да вкарва в този парламент решението за ратификация. Изведнъж се оказа, че май не трябва да се бърза, че не е имало нищо неотложно в решението. Целият шум, блясък и светкавици е бил елементарен пиар, холивудски пиратки, които да отбележат старта на предизборната кампания. Нищо повече...
Проблемът във всичко е, че това е танц върху костите на българската дипломация. В името на канибалската предизборна битка авторитетът на България бе захвърлен някъде в мазето, а на всичкото отгоре всяко следващо управление ще се окаже насред минно поле, от което няма никакъв изход.
Такива стратегически решения се взимат след дълъг анализ, тежко обмисляне, преценяване на всички плюсове и минуси, набелязване на дългосрочна стратегия. В панаирджийското подписване на Желязков всичко това отсъстваше напълно. Подписът дойде заради нелепото и брутално състезание за сърцето на Тръмп, независимо че американският президент вероятно трудно би открил страната ни на картата и представа си няма за състезанието по лакейство, което тече тук с нечувана медийна жестокост.
Най-накрая се оказа, че не само няма спешност, ами горещият картоф бе прехвърлен на бъдещите депутати, които няма да знаят какво да правят с него. А и искам да видя как звучи като аргумент в залата "ще сядаме четири пъти на маса с американския президент". Историята е показала, че това абсолютно нищо не означава, особено ако американският президент в някои от своите меркантилни пристъпи реши да поднесе солената сметка на всичките си сътрапезници в това частно ООН, на което той е пожизнен председател. След това ще се окаже, че никой нищо не знае, никой не е бил наясно, никой нищо не е подозирал и прочее благинки на българската национална политика...