Не Белгия, Тръмп е проблемът!

Среща на върха на лидерите на ЕС утре ще изпита дали блокът ще се задържи единен, или дали Доналд Тръмп може да го раздели, пише "Политико".
Разногласията с висок залог между европейските правителства относно използването на руски активи, замразени след нахлуването на Владимир Путин в Украйна, за финансиране на възстановяването на страната разкриват по-дълбоко разделение на континента относно това как да се справи с новия световен ред и безпрецедентния натиск от САЩ.

"Те искат да ни направят слаби" 

заяви високопоставен служител на ЕС, запознат с трансатлантическите отношения и подготовката за Срещата на върха.
Тази седмица Европейският съвет трябва да направи две неща. Лидерите се нуждаят от осезаеми резултати, особено по отношение на финансирането на Украйна. Водещите правителства обаче казват, че трябва да се застъпят за ЕС, когато Белият дом се опитва да повлияе на политиката, и повече европейски лидери от всякога - от унгарския Виктор Орбан до чешкия Андрей Бабиш - отхвърлят общоприетата мъдрост на Брюксел.
ЕС ще бъде "сериозно ощетен за години", ако не успее да постигне сделка за финансиране на Украйна, заяви германският канцлер Фридрих Мерц. "И ще покажем на света, че в такъв решаващ момент от нашата история не сме способни да се обединим и да действаме, за да защитим собствения си политически ред на този европейски континент".
Служители на администрацията на Тръмп настояват европейските правителства - поне тези, които смятат за най-приятелски настроени - да отхвърлят плана за използване на 210 милиарда евро руски активи за финансиране на Украйна, посочиха четирима служители на ЕС, участвали в дискусиите.
Когато лидерите на ЕС се срещнаха в Брюксел през октомври, те не успяха да постигнат споразумение за замразените парични средства, защото Белгия се противопостави. Два месеца по-късно стана ясно, че проблемът на ЕС всъщност не е Белгия, а Тръмп.
Европейската комисия и най-влиятелните столици преговарят помежду си през този период в опит да привлекат на своя страна белгийския премиер Барт де Вевер - чиято подкрепа е от решаващо значение, защото страната му държи повечето руски активи, замразени в Европа. Дискусиите станаха по-интензивни през последната седмица, тъй като ЕС се опитва да даде гаранции на Белгия.
Шансовете за постигане на сделка обаче намаляха, отколкото се подобриха. "Идеше ми да заплача", споделиха източниците за настроението на среща в Брюксел на министрите по европейските въпроси, които се готвеха за срещата на върха.

"Вече не лидер на свободния свят"

Украйна отчаяно се нуждае от средства, тъй като е изправена пред бюджетен дефицит в размер на 71,7 милиарда евро през следващата година. Ако парите не започнат да постъпват до април, ще трябва да намали публичните разходи, което може да се отрази на бойния дух и способността й да продължи да се защитава - близо четири години след руската инвазия.
Белгийското правителство твърди, че противопоставянето му на използването на руски активи за финансиране на заема се дължи на необходимостта да защити собствените си данъкоплатци от това да бъдат отговорни в случай, че някога се наложи парите да бъдат върнати.
За други европейски страни става въпрос за по-широка геополитика.
Американската кампания за влияние, в която служители на администрацията на Тръмп заобикалят Брюксел и се обръщат към столиците, доведе до присъединяването на Италия, България, Малта и Чехия към групата на несъгласните страни.

Провалът би бил катастрофа 

за позицията на ЕС в света предвид посланието, което би изпратил, заявиха европейски служители. Не само към сприхавата администрация на Тръмп, която в своята Стратегия за национална сигурност, публикувана по-рано този месец, заяви, че ще подкрепи евроскептичните сили, но и към руския президент Владимир Путин, който открито поставя под въпрос суверенитета на бившите съветски републики.
Манфред Вебер, лидерът на центристко-дясноцентристката Европейска народна партия - най-голямото политическо семейство в ЕС, даде поразителна оценка за влошаващото се състояние на отношенията.
"САЩ очевидно вече не са лидер на свободния свят", изтъкна той в Страсбург, където Европейският парламент заседава тази седмица. Администрацията на Тръмп "се дистанцира от нас".
Една разорена Украйна би имала по-слаба ръка в мирните преговори, което ще подкопае шансовете й да постигне траен мир, от който се нуждае, за да се възстанови от опустошенията на четири години тотална война.

"Дори нямам точната дума" 

заяви естонският премиер Кристен Михал в отговор на въпрос какво ще се случи, ако ЕС не успее да постигне споразумение за заем. Киев трябва да знае, "че Европа подкрепя Украйна, независимо от всичко. Че не е нужно да приемат лошата сделка".
Според изтекъл проект за мирен план, договорен от Белия дом и Кремъл, Вашингтон иска да използва част от замразените активи на Русия, за да финансира усилията за възстановяване, водени от САЩ. Освобождаването на замразените активи на Украйна като част от репарационен заем би позволило на Киев да реши къде да насочи парите, като Франция настоява за подход, който е "на първо място" в разходите за оръжия.
Освен това Тръмп оказва натиск върху украинския президент Володимир Зеленски да отстъпи на Русия части от силно укрепена и стратегически важна територия в Донбас - земя, която Кремъл в момента не контролира. 

Белият дом отхвърли обвиненията на Брюксел за намеса

"Оплювките от анонимни източници, които не са присъствали на тези дискусии, не трябва да се приемат насериозно", подчерта заместник-секретарят на пресслужбата на Белия дом Анна Кели. "Единствената цел на Съединените щати е да се постигне мир в този конфликт. Както украинците, така и руснаците са заявили ясно позиции относно замразените активи и единствената ни работа е да улесним диалог, който в крайна сметка може да доведе до сделка.
В забавените преговори вчера служители и лидери на ЕС все по-често повдигаха въпроса за ядрената опция: прокарване на заема за репарации с квалифицирано мнозинство - с други думи, игнориране на възраженията на някои страни и продължаване напред въпреки това. Някои служители обаче заявиха, че това ще разкъса един вече раздробен блок и вероятно ще го потопи в истинска криза.

Друга алтернатива 

е някои страни просто да предложат ограничени двустранни заеми.
"Важно е Белгия да участва" в сделката, "но да видим", посочи латвийският премиер Евика Силина. "Ако това гласуване с квалифицирано мнозинство ще бъде единствената опция, защо не?"
"Важно е ЕС да покаже силата си, както и способността си да вземе силно решение, защото работим от доста време и обещахме на Украйна, че ще им помогнем с финансови ресурси - а замразените активи са наистина добър източник", допълни тя.
Силина добави многозначително: "За Белгия, мисля, че не искам тя да стане втора Унгария". Миналата седмица стана ясно, че дипломати са предупредили, че Белгия рискува да се отчужди от процеса на вземане на решения в ЕС в резултат на нейното непокорство по сделката за активите.
За Украйна репарационният заем, финансиран с руски активи, би бил най-доброто решение за финансовата й черна дупка - подкрепата на МВФ за страната зависи от този план.
В понеделник обаче Зеленски беше прагматичен - не го интересува как Украйна ще получи парите, стига да ги получи.
"Разбира се, ние наистина бихме искали да използваме руските активи, за да възстановим държавата си", тъй като "е справедливо руснаците да платят за разрушенията". Но "репарационният заем или какъвто и да е формат, базиран на размера на замразените активи на Русия - общо между 150 и 200-210 милиарда долара - наистина променя играта", допълни той.
Тъй като разговорите между европейските служители не успяха да доведат до споразумение, лидерите, присъстващи лично, ще имат необичайната задача на Ссрещата на върха  сами да изработят решение, обобщава "Политико".

Нюз БГ