Еврото не ни прави по-богати, но ни дава такава възможност

Пламен Николов


Цветелина Пенкова е член (втори мандат) на Европейския парламент от БСП, от 2019 г. През 2024 г. Пенкова е избрана за зам.-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Тя е член на Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по регионално развитие и Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите. Цветелина Пенкова е избрана за Президент на Европейския енергиен форум, най-голямата енергийна организация с нестопанска цел в Брюксел.
Има магистратура по финансова икономика от Университета Оксфорд, а преди това защитава две бакалавърски степени по икономика и финанси в Университета Бокони в Милано и в Централния  европейски университет  в  Будапеща. Преди да стане евродепутат, Пенкова трупа дългогодишен професионален опит във финансовия и банкоия сектор в Лондон, Великобритания.


- Защо е важно присъединяването към еврозоната, г-жо Пенкова?
- Няма да влизам в правните и договорни ангажименти, които е поела нашата държава. Когато говорим по тези теми, е необходимо да обясним защо този процес е важен за българските граждани.
Считам, че има обективни икономически факти и данни, които са ключови, за да може нашето общество да е информирано и спокойно. Ще се съсредоточа върху тях. Започвам с уточнението, че еврозоната не е самоцел, не е просто правен ангажимент, не е идеология - това е икономически и финансова обоснована стъпка в полза на българските граждани и на България. Еврото не ни прави по-богати, а ни дава възможност да станем по-богати. Да, има предизвикателства в предстоящия процес, но те са измерими и контролируеми, а възможностите са неограничени.

- Какво ще стане с доходите на хората? Всички се притесняват, че ще обеднеем?
- Данните от всички държави членки на ЕС, присъединили се към еврозоната, сочат, че доходите значително се покачват след присъединяване към единната европейска валута (евро).
В Хърватия, която се присъедини към еврозоната през 2023 г., за две години средната работна заплата се е повишила с 20%, а в някои сектори като транспортния и ИТ средната работна заплата се е удвоила. В Литва, за девет години след приемането в еврозоната през 2015 г., минималната и средната работни заплати са се утроили.
Всички примери на присъединили се държави към еврозоната показват сходни тенденции на нарастващи доходи и увеличаване на покупателната способност за техните граждани.

- Ще има ли инфлация, ако въведем еврото?
- Инфлацията няма пряка корелация с единната европейска валута евро. Инфлацията зависи от много други фактори, като например увеличение на производствените разходи, скок на паричното предлагане и експанзивна монетарна политика и много външни фактори, които включват енергийни кризи, войни и пандемии.
Основните външни фактори - енергийна криза, война и глобална пандемия се случиха безпрецедентно в Европа през последните години. Именно те са основната причина за високите нива на инфлацията на общоевропейско ниво.
Ако погледнем ситуацията и в България, ще видим, че цените на основни продукти се покачиха драстично през последните години, без да сме в еврозоната. През 2022 г. цената за килограм сирене е била 11 лв., а в момента е над 25 лв. Това над два пъти увеличение е, без да сме част от еврозоната.

- Ще загубили ли България своя суверенитет?
- Първо ще уточня, че аз не определям нашия суверенитет или идентичност като пряко свързани с валутата, която използваме. България е най-старата държава в Европа и имаме много по-значими неща, които да ни карат да сме горди, да ни помагат да пазим нашата идентичност и самосъзнание на българи. Каква е разплащателната ни валута не е част от тези много по-истински ценности и символи на нашата родина. И все пак ще отбележа, че на евровата банкнота от 2013 г. думите „евро“ и „ЕЦБ“ се изписват на български език, редом с надписите на латиница и на гръцки. Цяла Европа познава и пази славянската писменост благодарение на България.
От икономическа гледна точка е важно да отчетем, че с валутния борд, въведен през 1997 г., България няма независима парична политика. Оттогава нашата страна е с фиксиран курс към еврото и БНБ не може да извършва активно независима парична политика. Други две държави, които са се присъединили към еврозоната след валутен борд, са Литва и Естония.
С въвеждането на единната европейска валута България най-накрая ще има възможност да участва в определянето на европейската парична политика, а не само да я прилага. Управителният съвет е главният орган за вземане на решения на Европейската централна банка (ЕЦБ). В него участват управителите на националните централни банки на държавите от еврозоната. Управителят на БНБ ще стане част от най-висшия орган за определяне на европейската парична политика.
Накратко, с влизането ни в еврозоната функциите на нашата централна банка реално ще се увеличат и ние ще седнем на масата, на която се взимат решения и се определя европейската парична политика, а няма само да я прилагаме, какъвто е случаят в момента, в случая на валутен борд.

- С какъв курс ще се обменят левовете в евро? Има ли риск от загуба на средства и спестявания в този процес? Ще има ли непосилни за българските граждани такси?
- Всичко това ще се случи спрямо ясно разписана законова и нормативна уредба.
Спрямо Решението на Народното събрание от 27 октомври 2022 г. зaмянaтa нa лeвa c eвpo ще стане пo ceгaшния кypc 1,95583 лв. зa 1 eвpo. Всички левови сметки в банки ще бъдат автоматично и безплатно превалутирани от левове в евро по официалния фиксиран валутен курс. Не е възможно при автоматичния процес на превалутиране да се изгубят средства.
Български пощи също ще обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.

- Защо някои държави от ЕС не се присъединяват към еврозоната?
- Има две групи държави членки на ЕС, които не са част от еврозоната. Една от тях (Дания) има дерогация и няма задължение да се присъедини към еврозоната, а другите пет държави (Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Швеция) не изпълняват критериите за присъединяване към еврозоната. Те имат независима парична политика и следват различна икономическа логика, обусловена от националните приоритети. Нито една от тях не е във валутен борд. Към момента България е единствената държава в ЕС, която е с валутен борд и все още не е част от еврозоната.
Дания е с фиксиран курс към еврото от 1999 г., а преди това от 1982 г. е била с фиксиран курс към немската марка. На практика Дания има полунезависима парична политика.
Румъния предвижда да влезе в чакалнята през 2026 г. и с дисциплинирана финансова политика да покрие критериите за еврозоната в следващите 3 години.
Полша, Чехия са износни икономики с независима парична политика. Те девалвират валутата си с цел по-евтини стоки за износ. Изнасят предимно компоненти и части за продукти с висока добавена стойност - затова трябва да поддържат конкурентни и ниски цени. Полша и Чехия използват националните си валути като икономически инструмент за запазване на конкурентоспособността на техните износни индустрии.

- Какво ще се случи с резерва при влизането на България в еврозоната?
- България ще прехвърли част от валутния си резерв към Европейската централна банка. Валутните резерви на България към април 2025 г. са 32.7 млрд. евро. От тях ще се прехвърлят 960 млн. евро към Европейската централна банка (ЕЦБ). Общият капитал на ЕЦБ към януари 2024 г. е 10.8 млрд. евро, нашата вноска ще е около 1% от този капитал. Това е строго определено от закони и нормативни уредби на ЕЦБ.
Останалите  налични валутни резерви в България ще продължат да се управляват от БНБ. С въвеждането на еврото в България БНБ не губи своите функции и правомощия на централна банка, а ги разширява. БНБ ще има пряко участие в определянето на европейската парична политика, а не както е в ситуацията на валутен борд - само да я прилага.
Едновременно с това, с приемането ни в еврозоната, ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до 1%. Този процес ще освободи допълнителен капитал, който може да се ползва за инвестиции в икономиката и за нуждите на домакинствата.
Всички тези процеси позволяват преразпределение на финансовите ресурси към стратегически икономически приоритети, под строг контрол и зависими от ясни и конкретни законови мерки.

- Какви са позициите на други експерти?
- БНБ, синдикати, работодателски асоциации имат ясни позиции относно възможностите за българските граждани и конкурентоспособността на българската икономика след въвеждането на еврото. Тези анализи са подготвени от експерти, които отстояват позиции за стабилна България, за високи доходи и за просперираща икономика.

- Какво е състоянието на еврото в момента? Всички виждаме разклатената икономическа стабилност в ЕС?
- Според световните стокови и фондови пазари еврото е най-стабилната валута в момента. Причина за това е  турбулентната политика и търговските войни на САЩ. Доларът традиционно е първата резервна валута в света, а еврото е втората. В настоящата ситуация еврото е най-ликвидната валута, което разкрива потенциала му за привличане на чуждестранни инвестиции и откриване на нови работни места в страните от еврозоната.

- Не е ли опасно да станем част от задлъжнелите икономики в ЕС? Ще плащаме ли дълговете на другите държави в ЕС?
- Високият външен дълг към БВП на някои държави в ЕС към момента няма пряка корелация към единната европейска валута, а е следствие на политически решения и недостатъчна национална финансова дисциплина.
Еврозоната гарантира сигурност при кризи и защита срещу асиметрични шокове. Например, по време на ковид кризата ЕЦБ отпусна ликвидност от 3 трил. евро за еврозоната при отрицателна лихва от             (-0.75%). Държавите в еврозоната имаха възможност да се възползват от тези средства, за да стабилизират икономиките си и да подпомогнат домакинствата. В тази безпрецедентна ситуация България трябваше да разчита само на бюджетни средства.
България, бидейки част от еврозоната, няма да има отношение към разплащането на държавни дългове на други държави, които са част от единната валута. Забраната за парично финансиране на правителствата от централните банки е основен принцип на функциониране на Европейската система на централните банки заедно с принципа за независимост на централните банки на държавите членки на Европейския съюз.
Присъединяването към еврозоната ще повиши кредитния рейтинг на България - емитирането на външен дълг, при необходимост, ще е по-евтино и няма да прехвърляме на следващите поколения огромни разходи за погасяване на външния дълг на държавата. Повишеният кредитен рейтинг на България ще направи страната по-атрактивна за чужди инвестиции, откриване на нови производства и разкриване на нови високоплатени работни места.
Кредитният рейтинг на Хърватия беше повишен през  2024 г., едва една година след приемането на страната в еврозоната и Хърватия получи най-високия в историята си кредитен рейтинг. Това прави достъпа до заеми на международните пазари много по-лесен, по-достъпен и по-евтин.

- Как ще се предпазим от спекула и неправомерни търговски практики?
- Контролните органи и регулаторите трябва да са активни и да не позволят неправомерни търговски практики и изкуствено повишаване на цените.
Като част от управлението, БСП-ОЛ ще бъде гарант за упражняването на този активен контрол с цел ценова стабилност, защита на доходите на българските граждани и тяхната покупателната способност.

- Каква е реакцията от Брюксел спрямо случващото се в България и предложението на президента Радев за референдум за еврото?
- Първо ми позволете да споделя становището на Европейската комисия и ЕЦБ, които изказват висока оценка за българските експерти от БНБ. Те са признати на европейската сцена и всички очакват те да заемат полагащото им се място на масата, на която се взимат решенията, а не да са просто изпълнители на парична политика, в чието формиране не могат да участват в момента.
Президентът Радев е уважаван от институциите в Брюксел. Неговата позиция предизвика объркване. Доверието трябва да се използва отговорно, а не да се харчи за политически цели.