Колекционерът на клоуни

Пенсионерът Пламен Димитров от Шумен става популярен с огромната си колекция от клоуни от цял свят. Той е страстен почитател на изкуството и през последните години се отдава на любимото си занимание.  
От близо десетилетие събирам циркови фигурки, но по-интензивно от 5-6 години, откакто почина съпругата ми. Намаляха ми ангажиментите, само за себе си се грижа и се посветих на хобито, разказва за ДУМА Пламен Димитров.

Защо точно клоуни?

Интересът е останал още от детството, от спомените ми, свързани с цирка. Първите ми срещи с клоуните бяха там, а впоследствие вече ги срещнах по пазарите, битаците, интернет. Човек, когато приеме това изкуство, потъва в него.

Изработването на клоуни е голямо изкуство, смята Димитров, който си пада антиквар, събира и пощенски картички, стари снимки, кибрити. Основно обаче разширява колекцията си от клоуни, и то не облечени в дрехи, защото трудно се съхраняват. Затова подбира фигурки само от порцелан, керамика, стъкло, бронз, сребро, метал, желязо, дърво, папиемаше.
Броих фигурките, докато бяха докъм 500, преди 3-4 години, сега не знам колко са. Държа ги основно в две стаи и в мазето. Всяка събота публикувам на моята страница във фейсбук всичко, което купувам, обикновено средно по 3-4 клоуна на седмица. Общо 52 седмици по 4 клоуна. С по-големия ми син, който проявява интерес към колекцията ми, обикаляме битаците за нови попълнения не само в Шумен, но и в Кубрат, Търговище, Разград, Варна, разказва колекционерът, който търси допълнително и от сайтове интересни и подписани от авторите си клоуни, обявени от други антиквари, търговци. Първоначално събирах манифактурното им цехово производство от чужбина, имам и индивидуални изпълнения. Тогава купувах наред и позапълних пространството, по-късно реших да подбирам само подписани от авторите им и маркирани клоуни. 
През 60-те години на миналия век те са били много популярни и е имало цели фабрики за изработването им, отбелязва Димитров, който по професия е железничар стрелочник. По думите му сред моделите на клоуни някои са с голяма стойност. Едни от най-ценните ми експонати са уникатите, които са дело на италиански майстор, най-вече фирмата "Капо ди Монте", освен това стъклените клоуни на Мурано, от бронз, стъкло, сребро, дървени. Има и папиемаше, което означава хартиени. Те са красиви, макар и недълготрайни. Най-любимите ми статуетки са при мен, в моята стая. Тук са стъклените Мурано, които са във витрини, трудно се чистят от прах и толкова много клоуни вече няма да внасям, споделя Пламен Димитров.      
Хобито е интересно, неповторяемо. Няма много колекционери като него. За събирателството трябва

да имаш око, душа и сърце

най-вече око към красивото, за да го оцениш, категоричен е колекционерът. Той разказва, че скоро намерил случайно италиански уникат от автор с име Поли, който го заинтригувал.

Проучва го, не е популярен като другите. Но май ще му стане най-любим. Последният клоун, на който попадна, винаги ми е най-любим! - споделя с усмивка Димитров. Той не ги продава. Не ги събира с комерсиална цел, а да го радват и оцветяват дните му. Случи се обаче моят син да продаде два големи клоуна по 60 см, които се повтаряха. В чужбина са търсени, харчат се много и 50-60-сантиметрови статуетки вървят около 250 лв. В момента има обявена италианска фигура - малък Мурано, стъклен, за 150 лв., допълва пенсионерът с естетически вкус.
Скоро Димитров за първи път представи колекцията си пред публика.

Първата му самостоятелна изложба

под наслов "Клоуните на Пламен..." събира много гости, почитатели и любопитни посетители - от най-малките до най-възрастните, в Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" в Шумен. На откриването дойдоха професори от Шуменския университет, хора от общината, видях и Нешка Робева сред публиката. Не съм очаквал! Имаше изненадващо голям интерес към мен и "смешно-тъжните" статуетки, признава колекционерът. Той подбира и показва от сбирката си фигурки и изображения на клоуни от Тайван, САЩ, Филипините, Китай, Япония, Мексико, Германия и други европейски страни. Тези, които представя на изложбата, са предимно от неговата стая.
Национални и местни медии отразяват подобаващо събитието, а шуменската телевизия снима и подготвя подробен филм за него. Последват покани за изложби и от музеите във Велики Преслав, Каспичан. Изисква се голяма и трудоемка организация, което допълнително усложнява подготовката за бъдеща експозиция, но това не пречи колекцията на Димитров да нараства с всяка седмица.