13 Октомври 2025понеделник12:12 ч.

Мирът ще иска взаимни отстъпки

Как да се съчетаят суверенитетът на Украйна със сигурността на Русия

/ брой: 172

visibility 6505

Томас ГРЕЪМ,
НЕШЪНЪЛ ИНТЕРЕСТ

"Най-трудният за разрешаване въпрос ще бъде статутът на частта от Украйна, която не контролираме след края на конфликта", заяви високопоставен служител на Кремъл малко след като президентът Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин започнаха преговори за разрешаване на руско-украинския конфликт през февруари. Той беше прав.
Позициите на Русия и Съединените щати са диаметрално противоположни. Кремъл иска Украйна да загуби суверенитета си и да се закрепи здраво в руската орбита, подобно на Беларус. САЩ искат сигурна, напълно суверенна и независима Украйна, която постепенно да се интегрира в Запада. Дори Тръмп никога да не е заявявал изрично тази цел, неговият вицепрезидент и други висши служители са го направили. 
Съгласуването на тези позиции изглежда невъзможна задача. Но без нея няма да има трайно споразумение. Допълнително усложнение е убеждението на Путин, че постига целта си на бойното поле, въпреки че със сигурност би бил щастлив, ако тя бъде постигната на масата за преговори. За разлика от това, САЩ могат да постигнат целта си само на масата за преговори - дори украинските лидери признават, че не могат да победят руските сили и да си върнат цялата загубена територия.
Но Путин ще обмисли отстъпки само когато украинците демонстрират, че могат да спрат руското настъпление на земята и надеждно да се защитят от въздушни атаки. Следователно продължаващата помощ на САЩ е от съществено значение за постигането на споразумение чрез преговори, а 

замразяването на фронтовите линии 

е първата необходима стъпка към постигане на споразумение за статута на Украйна чрез преговори.
Въпреки това дори добросъвестните преговори ще доведат до малки резултати, ако въпросът не е формулиран правилно. Важно е да се вземат предвид два фактора. Първо, въпросът за суверенитета е фундаментален аспект на сигурността и на двете страни. Украинците търсят надеждни гаранции срещу подновяване на руската агресия. Руснаците изискват надеждни уверения, че Украйна никога няма да се превърне в трамплин за атака на НАТО срещу Русия.
Второ, проблемът между Русия и Украйна е тясно свързан с по-широкия въпрос за европейската сигурност. Русия настоява, че сигурността на континента е "неделима", което означава, че никоя държава не може да гарантира своята сигурност за сметка на друга. Европейците се опасяват, че руска победа в Украйна би насърчила Путин да заплашва други съседи.
Задачата тогава е да се разработи формула, която да гарантира бъдещата сигурност на суверенна Украйна, като същевременно убеди Русия, че Украйна не представлява сериозна заплаха за нейната сигурност. Как би могла да изглежда такава формула? По принцип това би бил въоръжен неутралитет за Украйна, съчетан със споразумение между Русия и Запада за стабилизиране на границата между тях, която би се простирала от Баренцово до Черно море и би пресичала украинската територия по линията на бъдещо прекратяване на огъня.
Както Русия, така и Украйна (и нейните западни поддръжници) ще 

трябва да направят сериозни отстъпки

Украйна, например, ще трябва да се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО и да приеме статута на необвързана държава без ядрено оръжие. НАТО ще трябва официално да затвори вратите си за Украйна и да се откаже от по-нататъшно разширяване на изток в бившето съветско пространство. Тези мерки отговарят на неподлежащите на договаряне изисквания за сигурност на Русия и, честно казано, не са чак толкова обременяващи, тъй като на практика НАТО, или поне ключови съюзници като САЩ и Германия, нямат намерение да се разширяват на изток. 
В замяна от Русия ще се очаква да се откаже от исканията си за демилитаризация на Украйна. Като неутрална държава, Украйна ще запази правото си да създава и поддържа въоръжени сили, достатъчни за териториална отбрана, и да разширява и модернизира своя отбранително-промишлен сектор, за да подкрепя такива сили. Докато Русия ще настоява никоя държава членка на НАТО да не разполага войски на украинска земя или да провежда съвместни учения на украинска територия, тя ще трябва да признае правото на Украйна да продължи да получава помощ за сигурност от западните държави и да споделя поуките, извлечени от борбата с Русия, с европейските си партньори.
Опасенията на Русия относно размера и възможностите на украинските въоръжени сили трябва да се разглеждат като част от 

по-широки усилия за стабилизиране 

и облекчаване на напрежението по границата между Русия и западните страни. Това би било подобно на процеса, който се разгърна в последните етапи на Студената война, започвайки с Хелзинкските споразумения от 1975 г., които установяват статуквото по териториалните въпроси в Европа, и завършвайки с Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), който регулира разполагането на войски по границата между страните от НАТО и Варшавския договор.
Последната клауза на подобен компромис би била ангажимент от страна на Запада да отмени санкциите срещу Русия по график, обвързан с изпълнението от страна на Русия на договорените стъпки за постоянно прекратяване на огъня.
В момента е малко вероятно Украйна или Русия да приемат такъв компромис. Украинците все още се надяват, че Европа, с подкрепата на САЩ, ще разположи малки възпиращи сили в Украйна, въпреки че това е малко вероятно. Руснаците вече категорично отхвърлиха подобен план и малко, ако изобщо има такива, европейски държави са готови да рискуват война с Русия, за да защитят Украйна.
Междувременно Русия няма да прави отстъпки, докато вярва, че печели на бойното поле - гледна точка, която ще се промени само ако САЩ са готови да помогнат на Украйна да спре настъплението на Русия в обозримо бъдеще. 
Реалистичната оценка на ситуацията от страна на украинците и силен сигнал от САЩ обаче биха могли да сложат край на конфликта много по-рано, отколкото повечето наблюдатели очакват.

Събарят хотела и аквапарка в "Елените"

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 190

Осем нови къщи за пострадалите от с. Воден

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 190

Вече са одобрени 40 заявления по проекта „Избирам България“

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 190

Кабинетът показа устойчивост

автор:Дума

visibility 2

/ брой: 190

Шефът на БНБ настоя за промяна във фискалната политика

автор:Дума

visibility 4

/ брой: 190

Работодатели и синдикати се скараха за данъците

автор:Дума

visibility 2

/ брой: 190

Всички бързи влакове у нас вече са с нови локомотиви

автор:Дума

visibility 2

/ брой: 190

Купувачи от България вдигат цените на имотите в Гърция

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 190

Започва изпълнението на мирния план за Газа

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 190

Мицкоски съзря у нас "македонски народ"

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 190

ЕС с нова система за граничен контрол

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 190

Косово най-после е с работещ парламент

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 190

Гавра с Нобел

автор:Таня Глухчева

visibility 2

/ брой: 190

Ароматът на пълно фиаско

автор:Евгений Белий

visibility 1

/ брой: 190

Има ли край лявата безнадеждност?

автор:Иво Атанасов

visibility 1

/ брой: 190

Сериалът "На всеки километър" е гледан от 400 млн. зрители

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 190

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ