Кой няма интерес детските лекарства да са безплатни?

Милена Петкова, Нюз БГ

"Няма интерес от фирми" - това е краткото обяснение за провала с въвеждането на безплатни лекарства за деца до 7 години от 1 юли. Думите са на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Петко Стефановски. Бюджет има (10 млн. лв.), има и списък на лекарствата, които НЗОК ще заплаща, наредбата, с която се регламентира процесът, е приета със закъснение. Закъсня и списъкът със 117 диагнози, приет едва в края на миналата седмица.
"Оттук-нататък въпросите не са към нас. Ако още днес някоя от фармацевтичните компании дойде при нас и каже, че антибиотикът й е включен в списъка по цени и реимбурсиране и иска да сключи договор, ще го сключим веднага", прехвърли топката Стефановски.
Изявлението бе направено след заседание на Надзорния съвет на Касата на 26 юни. Очевидно и там не се бяха разбързали, след като приемат базово решение по отпускането на медикаментите, но са "готови да подпишат договори" само четири дни преди 1 юли.

Как антибиотиците и противовирусните медикаменти влязоха в бюджета на Касата?

В средата на март тази година неправителствени организации публикуваха проучване, според което всяко второ семейство у нас се затруднява със закупуването на лекарства за детето си. От данните стана ясно и че страната ни е в челните позиции в света по брой лекувани в болница деца (т. нар. детски хоспитализации).
Проучването показа още, че през 2024 г. семействата у нас са платили над 1 млрд. лв. за лекарства на децата си. Данните са от изписаните рецепти през Националната здравноинформационна система и от НЗОК.
През 2024 г. разходите за най-често срещаните детски хоспитализации са били почти 126 млн. лв., а над 25 000 деца са били приемани в болница многократно през този срок. По данни на НЗОК през последните две години у нас са били регистрирани над 20 000 детски хоспитализации, отчетоха авторите на проучването.
Месец след публикуването на данните от него от "Продължаваме промяната" предложиха НЗОК да заплаща най-често предписваните лекарства (антибиотици и противовирусни) за деца до 7 години. Обясниха, че мярката е евтина, защото ще спести на Касата пари от лечение в болници. Предложението беше направено на 12 март.
Ден по-късно, на 13 март, на заседание на Комисията по бюджет и финанси това предложение беше лансирано като идея на управляващото мнозинство ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ, ИТН, ДПС-ДПС, а Костадин Ангелов съобщи, че предвидените средства са 20 млн. лв.
На 18 март бюджетът на НЗОК 2025 бе приет. С гласовете на управляващото мнозинство и ДПС - Ново начало беше решено антибиотиците и лекарствата за остри състояние за деца до 7 години на домашно лечение да се заплащат изцяло от Здравната каса. Сумата обаче беше редуцирана наполовина - 10 млн. лв.
Два месеца по-късно се оказа, че никой не бърза да извърши необходимите административни процедури, за да се осигури изпълнението на това решение. От ПП предупредиха, че безплатни лекарства за деца от 1 юли няма да има, "вероятно няма да има и от 1 септември", прогнозира депутатът Васил Пандов. След тяхната реакция от здравното министерство най-сетне се разбързаха и публикуваха за обществено обсъждане Наредба за допълнение на Наредба № 7 от 2015 г. за критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.

Датата вече бе 23 май, а следваха 14 дни за обществено обсъждане

И така, до заседанието на НС на НЗОК на 26 юни, когато най-сетне бяха приети диагнозите, по които ще се изписват споменатите вече групи лекарства.
Кога точно трябваше да се появи интересът от фирми, за който управителят на Касата обясни, че липсва?
Може ли да започнат преговори и да се сключват договори, ако административните процедури не са приключили?
Твърдението "няма интерес от фирми" е прехвърляне на отговорност. Всъщност никой по веригата, която очертахме няма интерес към темата, която иначе краси имиджа на партиите. Но 10 млн. лв. в Касата има и "спешно" могат да бъдат пренасочени. Друг въпрос е кой изобщо се интересува от безплатни детски лекарства в момента. Държавата се разтресе от поредните корупционни скандали, леопардът си броди неуловим, шофьорите от столичния градски транспорт заплашиха с нови блокади.
На всичко отгоре медицинските сестри, младите лекари и студентите по медицина се оказаха упорити и продължават да стачкуват, а депутатите от здравната комисия спешно ще търсят варианти за увеличаване на заплатите им. Поредната симулация на съпричастност е насрочена за идния вторник.
По всичко личи, че безплатните детски лекарства са последна грижа, но не пречи да припомним един факт.
Макар коефициентът на детска смъртност през последните години да е намалял и през 2023 г. да е   4,9‰ (при 9,4‰ през 2010 и 17,5‰ през 1997 г.), ние все още сме на последните места по този показател в Европа. А в области като Разград и Сливен този коефициент е в пъти по-висок от средния за страната.


Какво включва списъкът?

В списъка на безплатните лекарства за деца няма да попаднат масово използваните прахчета за понижаване на температура, сиропи за кашлица, капки за хрема, имуностимулатори и всички продукти, за които не е нужна рецепта.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов обясни какво ще включва списъкът: "Сиропи под формата на противовирусни продукти и антибиотици. Подчертавам, че в момента тези лекарствени продукти не са в позитивния лекарствен списък - трябва време те да влязат вътре, да минат определени административни процедури и всичко това нещо би се случило, ако притежателят на разрешение за употреба в страната пожелае неговите лекарствени продукти да влязат в позитивния лекарствен списък и да бъдат заплащани от Здравната каса."
Според Маринов мярката трудно би заработила от 1 юли заради сроковете на административните процедури. Очакванията са това да се случи наесен.
"Аптеките не получават никаква надбавка за отпускането на тези лекарствени продукти върху цената, т.е. пациентът заплаща цената на доставка към аптеката", посочи още Димитър Маринов.
По думите му НЗОК заплаща на 100% реимбурсираните лекарства на цената на доставка към аптеката. Маринов допълни, че върху тези медикаменти аптеките по закон нямат право да слагат никаква надбавка. „Напълно платени лекарствени продукти има почти във всички страни в ЕС. Всяка страна има различни подходи и модели”, обясни фармацевтът.
Биомаркерната диагностика при пациенти с онкологични заболявания няма да бъде покривана от Здравната каса. В повечето европейски държави туморните маркери не се плащат от пациентите. В бюджета за 2025 г. имаше идея да бъдат заделени 5 млн. лева за изследването, но предложението беше отхвърлено. 
И още: пациентите ще се налага да си заплащат. А това са изследвания, които Здравната изисква, за да се започне таргетна терапия, което е абсурдът. Здравната каса до момента изобщо не ги е заплащала. В момента ще се заплащат като медицински изделия, което води до страшно големи неразбории, коментират специалисти.