Фантастична империя

Попаднали сме на фантастична империя. Освобождава ни, но не ни поробва. Вместо това напуска само след 2 години. Като ни оставя на изпроводяк основите на цивилизацията - институции, армия, конституция и половината от образованата интелигенция.
После ни спасява задника при Съединението. Ядосали са се заради своеволието ни. Но ако не са държали над Турция да вдигнат щик, Пловдив и София, в рамките на месец, са щели да бъдат наводнени с фесове.
След това си правят революция. Срутват монархията, преобръщат социалния ред с краката нагоре и решават да изчистят дъската. Денонсират всички дългове и опростяват всички заеми. А ние, не щеш ли, не сме давали кредити от продънения джоб, но пък имаме огромни дългове, поети заради нас при Освобождението, Съединението (и за обогатяване на един Кобург). А, така! (Всичко е точно обратното на Ньойския диктат на нашите цивилизационни доброжелатели).
Невероятното идва после. Вкарват ни в своята сфера на сигурност. Запазват за нас Южна Добруджа (тази, заради която по-късно троглодитите благодарят на своя Адолф), спасяват от гръцките националисти Родопите и Тракия, оставят с няколко фини маньовъра Югославия без териториални компенсации заради нашите юначества по време на войната. По-важни са обаче социалните и икономическите дарове. Помагат да бъде избутана от кормилото класата, заинтересована да останем бедни, за да не рипаме и да не се обаждаме. Позволява ни да се класираме най-сетне в ХХ век, въпреки че той вече е превалил средата. Правим това без масова пауперизация, работнически бидонвили, смазване на стачки с войска, без "овцете да изядат хората", без колониален грабеж. И без нито една военна база на наша територия!
Сравнете това със сегашния невървеж, за да видите колко пъти поред сме хвърлили дюшеш.
В резюме, уникална империя, която не експлоатира своите буферни територии, а ги развива с предимство, за да осигури в тях стабилност. "Умом еe не понять, аршином общим не измерить", предупреждава ръководството за ползване с автор Тютчев.
Е, има и лъжичка катран. Накрая ни пусна да си ходим при тоблероните, бананите, мънистата и "горящата вода". Да не хленчим. Но пак - напълно свободно!
Не знам дали ни обичат. Не е работа на една империя да обича. Но признайте - най-сладките подаръци са незаслужените. Сякаш Съдбата ти се усмихва на Трети март.
"У ней особенная стать -
В Россию можно только верить".

Фейсбук