Руска поезия

Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература е посветен на 6 юни - Международния ден на руския език и култура. 
Датата не е избрана случайно, това е рожденият ден на великия руски поет, писател и драматург Александър Сергеевич Пушкин, който се смята за създател на съвременния руски език. 
Празникът е международен, а решението за провеждането му е взето през 2010 г. от ООН. 
За ужас на всички български клинични русофоби и техните западни покровители. 
За ужас на тези, които искат да спрат изучаването на руския език в училище. Които искат да доизхвърлят от учебниците руската литература. Които си позволяват да забраняват руски книги, филми, музика, спектакли, телевизионни канали. Да преследват учители, творци, журналисти, общественици и въобще всички, които обичат Русия, руския език, руската култура. 
Колко нищожен и жалък трябва да си, за да го правиш... 
Естествено, че да мериш ръст с Пушкин, Достоевски, Толстой и другите от плеядата големи руски творци в различни жанрове е невъзможно. 
Тогава? Отричаш, хулиш, забраняваш, заплашваш... 
А утре? Горене на книги на площада? "451 градуса по Фаренхайт"? Разправа с инакомислещите? 
По случай Международния ден на руския език ООН предвижда да се организират различни мероприятия като изложби, концерти, лекции и уроци по руски език, литературни четения и други.
У нас това е забранено. Ако го правиш, си руски шпионин и пропагандатор. 
Е, ние пускаме стихотворения от руски поети в превод на български поети и писатели. Различни като стил и като послания. Капка от морето на необятната руска литература. 
Но ще продължим да го правим. Капка по капка. За ужас на клиничните русофоби. 
Дори ако един ден се наложи, като по романа на Рей Бредбъри, да помним и цитираме руските книги наизуст. 
Приятно четене!

Александър Сергеевич ПУШКИН

Въздигнах си аз паметник...

                     Exegi monumentum

Въздигнах си аз паметник неръкотворен,
и за народа той навеки ще е скъп,
и по-висок е днес ликът му непокорен
        от Александровия стълб.

Не, няма да умра! Със свойта свята лира
ще надживее, знам, духът праха ми клет -
и славен ще съм аз, дордето във Всемира
        е жив поне един поет.

Русия, цялата, за мен ще разговаря,
и ще ме назоват на своя жив език
славянинът ведно с финландеца, чергаря -
        тунгуз и степния калмик.

И на народа си ще вляза аз в душата,
защото доброта събуждах с моя стих
и в този век жесток възславих свободата,
        и падналия подкрепих.

О, Музо, следвай ти съдбата си послушно,
не чакай почести, обидите презри,
хвалби и клевети приемай равнодушно,
        и със глупака не спори.

Превод Петър Велчев

-----------


Сергей Есенин 

***

О, вярвам, вярвам, има щастие, 
а слънцето пред мене ясно 
блести с молитва многогласна,
с пророчество и съпричастие. 
О, вярвам, вярвам, има щастие.

Звъни, звъни, Русийо златна. 
Ечи ти, ветре полудял.
Блажен е, който е разбрал
душата руска необятна.
Звъни, звъни, Русийо златна. 

Обичам буйните води, 
вълните, звездното сияние, 
благословеното страдание, 
благословения народ, 
водите, вечния живот. 

Превод Борис Данков 

----------


Йосиф БРОДСКИ

Дебют

Взе изпитите и за през нощта
приятеля си в събота покани - 
бе привечер и светеше примамно
бутилка тъмно вино... Сутринта
валеше дъжд, протяжен като стон,
а той - прокраднал се на пръсти между
столовете, сне своите одежди
от хлабаво забития пирон.
Тя, още неразсънена, изпи
студените остатъци от чая,
изчака гола и се потопи
на ваната в уханната омая,
с гърба познала всеки ръб и срез
в емайла. Пустотата после лесно
проникна бавно в нея, даже през
отверстието, толкова известно.
А външната врата притворил с крак,
ръката в десния си джоб наместил,
той чу в недрата на сакото как
подрънква глухо виненото ресто.
Олуците по Невския проспект
се давеха от приливи на чувства.
Пирона той си спомни с присмех лек
и изведнъж от мокрите му устни
изригна дума (Божичко, спаси
езика от такова харакири)
и ако не се спря едно такси,
той щеше още да стърчи шокиран...
Събличаше се в стаята си, без
да гледа ключа, хвърлен преди малко
на масата - нещастен и злочест,
обръгнал от интрижки и ключалки.

Превод Иван Есенски

-----------

Марина ЦВЕТАЕВА

Минута

Минута: минало! - Минутно
минават страсти и съдби.
Хвърли това, което утре
ще ти изтръгнат може би!

Минута: мереща! Бакалка
с кантар в ръката, не лъжи - 
чуй, загубата ни е малка: 
безсилното да продължи

не е започвало... Безгласи, 
ще капят цифрите - листа
отбрулени... Кажи, коя си - 
морета да делиш? Оста, 

разполовяваща без смисъл? 
Дори самият властелин
на Благините - не е имал
по-славно царство от един

вещ надпис: "Всичко ще отмине" - 
на пръстена му издълбан...
О, циферблатови пустини!
Оголеност - като на длан!

Минута: мамеща! Привидност, 
мним бряг - ти стриваш ни на прах!
Минута минала - по милост 
подхвърлена на пес кора! 

О, как жадувам да се срути
светът, на цифри разделен, 
където властвате, минути, 
и вехне вечността ми в плен. 

Превод Надя Попова 

----------


Булат ОКУДЖАВА

Три сестри

Сини щори спуснете във моята стая.
Медсестра, не забърквай илач скъп и нов!
Три кредитора мои край мене застават:
мълчаливите Вяра, Надежда, Любов.

Аз с треперещи пръсти портфейла отварям,
в него пак не намирам и пукнат петак...
- Не тъжи, не унивай, о, ти, моя Вяра,
имаш толкова други длъжници, все пак.

Продължавам да шепна безсилно и нежно,
над ръцете й мойта виновност снове:
- Не тъжи, не унивай, ти, майко Надежда,
имаш още достойни в света синове.

И протягам си празните длани към нея -
Любовта се привежда и казва на глас:
- Не тъжи, не унивай, паметта не бледнее,
вместо теб се раздадох навсякъде аз.

В колко чужди ръце, без да взимаш поука,
с плам неземен горя към небесната вис?
Тъй в трикратен размер многоустата клюка
твоя дълг изплати... Ти пред мене си чист.

Чист, пречистен лежа в разцъфтялото утро,
а на пода чаршафът ми хвърля бял флаг...
Три сестри, три жени, три съдии милосърдни
ми отпускат последния свой кредит, факт.

Три жени, три съдии, три сестри милосърдни
ми отпускат безсрочния свой кредит, факт.

Превод Маргарита Петкова