13 Юни 2025петък12:25 ч.

Поезия

Към българската реч

/ брой: 92

visibility 6723

Матей ШОПКИН


Под глухите и черни небосводи
на злите триезични времена
апостолите Кирил и Методий
изтръгнаха от мрака светлина.

И ти се появи над вековете
с крилете на небесна благовест.
Ти, майчина кърма и дъх на цвете,
и щит на българската горда чест.

Какво са бранни подвизи и слава
пред твоята нетленна красота?
Корони и дворци мълчат в забрава,
но ти оставаш - вечна и света.

О, ти оставаш - кремък и магия,
и чудото на всички чудеса!
И как са необятни с тебе тия
отечествени древни небеса!

И как душата с тебе се възражда,
и как трепти от твоя нежен зов.
И как пламти божествената жажда
за работа, за песни, за любов!

Ти, родна моя, с нищо несравнима,
бъди и пребъди под този свод,
за да останем с тебе, за да има
България и български народ!

Израел готов да удари Иран

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 106

Българска майка бяга от Северна Ирландия

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 106

Нападки между водещи сили в РС Македония

автор:Дума

visibility 190

/ брой: 106

Накратко

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 106

Принципно

автор:Ина Михайлова

visibility 142

/ брой: 106

Птеродактилите на прехода

автор:Александър Симов

visibility 165

/ брой: 106

Македонският цирей се разраства

visibility 191

/ брой: 106

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ